Глава четвърта

ПЕРЕСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ

4.1. Переспективи за развитие на РТВ

   Съвременните военни конфликти и борбата с тероризма поставят все по-високи изисквания към информационното им осигуряване. В това отношение РТВ като основен род войски от ВВС и за в бъдеще ще останат водещи, особено пти осигуряване на информация за въздушната обстановка.
   Процесът на тяхното развитие както до сега, така и в переспектива ще бъде функция от основните задачи, поставени за решаване.
   След приемането на България в НАТО и интегрирането на нейната система за ПВО в общата система за ПВО – NATINADS, изпълнението на задачите по формирането на Опозната картина за въздушната обстановка (ОКВО) и осигуряване изпълнението на функцията "Air Policing" e невъзможно без привеждане на възможностите на РТВ съгласно изискванията на новите организационни документи, технически спецификации и стандарти.
   Към настоящия етап се очертават следните основни направления и переспективи за развитие на РТВ:
   1. Използване на съвременни цифрови трикоординатни РЛ комплекси (РЛК).
    Невъзможно е по-нататъшното използване на досега съществуващите аналогови РЛС. Място за тях в бъдещото функциониране на РТВ няма. Вийските ще бъдат в състояние да изпълняват задачите си единствено и само, ако бъдат осигурени и използват цифрови трикоординатни РЛК, изпълнени по съвремени технологии и концепции.
   Това изискване се налага и от използването в НАТО системи за сбор, обработка и изобразяване на картината за въздушната обстановка в реално време (ASOC, MASE и др.).
   Първоначално е целесъобразно РТВ да бъде превъоражен с мобилни (транспортируеми) трикоординатни радарни системи от L (D)  или E/F честотни диапазони с фазирана антенна решетка (ФАР) силно защитени от естествени и преднамерени смущения, с високи точностни характеристики и достатъчни информационни възможности.
   По-известни фирми, производителки на такава техника, са: "LOCKHEED MARTIN" – САЩ, "NORTHROP CRUMMAN" – САЩ, "BAE"  – Англия,  "THOMSOM" – Франция, "ALENIA MARKONI" – Италия и др. Всичките те предлагат общо взето универсални изделия и използват сходни методи и схемни решения при реализирането на основните тактико-технически характеристики. Разликите са в достигнатите степени на защита от организирани смущения, информационните възможности, експлоатационните разходи и съотношение характеристики/цена.
   В общата система на НАТО придобиването на нови РЛС е национална отговорност. В условията на силно ограничен финансов бюджет на ВВС това се очертава като трудно изпълнима задача.
   Целият процес на придобиване на РЛС, от заявяването до въвеждането им в експлоатация е с принадлежност около 5 години.
   Една обективна оценка на общата обстановка, че РТВ през следващите пет години ще продължи да използва цифровизираните и модернизирани след 2000г. РЛС. След това вероятно ще се извърши превъоражаване  с нови РЛК.
   2. Използване на системи за РЛ-опознаване "свий-чужд" по стандартите на НАТО и изискванията на ИКАО.
   Без да притежаваме такава система, е немислимо да се говори за определяне принадлежността на въздухоплавателните средсрва, реализиране на индефикация на :свойте" и "чуждите" и каквито и да са елементите на оперативната съвместимост.
   По принцип тези системи са вградени в РЛК и се конфигурират като техен елемент. При бъдещето превъоражаване новите РЛС ще бъдат  стр.238 доставени окомплектовани със системи за опознаване, работещи в всички режими, определени по стандартите на НАТО.
   За нуждите на цифровизираните радари, без вградени опознавателни системи се предвижда изпозването на такива, изпълнени в автономен вариант със същите възможности.
   Мащабите и темповете за изграждане на системи РЛ опознаване в РТВ са в строга зависимост от реализирането на проекта за изграждане на цялостна такава система във ВВС, БА и всички заитересовани ведомства в РБ.
   Първоначалните изисквания на НАТО към системата РЛ опознаване яе се изпълняват от вторични РЛЗ (ВРЛЗ) MSR – 2000I на европейските консорциум EADS, вградени в модернизираните трикоординатни РЛС.
   3. Усъвършенстване на комукационната система, обслужваща РТВ.
   За гарантирано предаване на РЛИ от цифровите РЛС към системата за сбор, обработка и изобразяване  в реално време се изисква постоянна и устойчива преностна среда с високи качествени показатели.
   С реализирането на това изискване са ангажирани специалистите от управление "КИНС" в ГлЩ на ВВС и подчинените им структори.
   4. Въвеждане на абонаментно обслужване като основна форма за поддържане в техническа готовност на РЛС.
    В РТВ за пръв път се реализира договор за абонаментно обслужване на модернизираните РЛС, изпълняван от "ТЕРЕМ" ЕООД. Реаултатите от неговото изпълнение до момента категорично доказват целесъобразността му и определят направения избор като правилен.
   Благодарение на осигуреното гарантирано техническо обслужване от фирма "ТЕРЕМ" ЕООД повече от година модернизираните РЛС работят в добро техническо състояние и непрекъснато предават информация в системата за ПВО на НАТО, като дават своя принос за формирането на ОКВО.
   В бъдещето си развитие РЛТ все повече ще разширяват формата на абонаментно обслужване, като крайна цел е да се обхване цялата РЛТ“
   5. Преминаване към нови форми на бойно използване.
    Развитието на РТВ в това направление е свързано с изпълнението на изискванията на основните документи на НАТО (концепции,планове и др.) стр.240  към общата и национална система за РЛ наблюдение, сведени основно до:
   – осигуряване на режим на непрекъсната работа на РЛС (РЛК);
   – формиране на постоянно РЛ покритие;
   – Формиране на усилено РЛ покритие;
   – формиране на намалено РЛ покритие;
   – възможност за осигуряване на информация за осъществяване на противоракетна отбрана.

   4.2. Визия за развитие на системата за наблюдение във ВМС.

   Бъдещето на силите и средствата за РЛ и хидроакустичното наблюдение е свързано с изграждането на "Брегова РЛ система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница – ЕКРАН", осигуряваща създаването на единна картина на обстановката на море в Оперативен център за морски сувернитет (ОЦМС) и в Националния военен команден център (НВКЦ), която да функцонира като неразделна част от системата на НАТО – MCCIS и от "Националната интегрирана система за информация и контрол на морските пространства на Република България
   Корабите и вертолетите на ВМС, които ще бъдат придобити в изпълнение на плана за модернизация на БА, щч бъдат оборудвани със радиотехнически и визуални средства от ново поколение, интегрирана в бойна информационна управляваща система, съвместими с еднотипните единици от страните членки на НАТО.
   Системата за наблюдение на ВМС ще изпълнява свойствените си задачи чрез комплесното използване на съвременни РЛ, хидроакустични, оптико-електронни и телевизионни средства, апаратура за техническо опознаване, зрително наблюдение и др., разположени на брега, на корабите и подводниците и на вертолети. стр. 241 Глава пета

Спомени на ветерани


   Офицерът Йордан Тодоров Гидиков (назначен за командир на рлп в Хисаря през 1950г.) споделя: "Бях назначен за командир на рлп, а до тогава не бях чувал думата радиолокация. Трябваше да обучавам хората, а сам не знаех как. От едно описание на станцията трябваше да я изучавам, да уча войниците и да ползвам в бойна работа. Локаторът беше немски. След дълги мъки се оказа, че локаторът започва "давижда", като откривахме самолетите само на 50км. растояние. По-късно се наложи да бракуваме тази немска станция".
  Спомени на о.з. полковник Тодор Григоров – началник на разузнавателния отдел на управление ПВО на СВ
    1. През април 1964г. при инспекторска проверка на 2-ри ртп – Пловдив бях назначен за председател на комисията. На 03.04.1964g. проверихме рлп – Батак. Вечрта докладвах резултатите на началника на ГЩ – генерал-полковник Семерджиев. Той прояви интерес към този РЛП. На другия ден 04.04. начело с него на поста се изкачиха 12 генерали и много други офицери. Влязоха в РЛС, КП, помещенията, кухнята, столовата и огледаха района. Останаха с много добри впечатления.  На тогавахния началник на поста казах да отбележи този ден за историята на поста, защото едва ли ще има друг подобен случай на такова внимание от такъв висок ранг.
   2. През 1974г. при комплексна проверка на Трета армия – Сливен лично министър Добри Джуров прояви интерес към условията за живот  и носене на бойното дежурство от рлп – Горска поляна от трети армейски радиотехнически батальон.
   Придружаваха го около десетина генерали и офицери. Постът е разположен на височина "Росенски баир". Място трудно достъпно. До спалните помещения се излиза по стълби. Част от тях, две чешми и пътеките бяха изградени с котленски мрамор. Оглеждайки района, му направиха силно впечетление спортните площатки, стадионът за 120 души седящи, засадените отстрани на стълбите и в градината кипариси ( над 600), розите (над 1500), местното парно за спалното помещение и за кабинетите, отличната кухня и столова. Седейки  на пейката до мтамотната чешма, запита началника на поста подполковник Бакърджиев: "Колко спортни обекта сте изградили на този ваир, колко войници имате, с какви средства и откого сте постигнали всичко това?
   Той отговори: "Другарю министър, спортните обекти са 36, войниците 26. Всичко е доставено благодарение на добрата дума".
   Стисна му ръката, благодари му и повече въпроси не зададе.

  Спомени на о.з. полковник Стоян Димитров
   
   Изграждането на РТВ бе извършено с цената на огромни усилия и лишения от целия личен състав, служил и работил във войските.
   За разлика от другите родове войски, където създаването на поделенията ставаше след изграждането и оборудването на казармените райони, то РТВ започваше от нулата.
   След завършване на военното училище на 01.10.1954г. аз бях назначен за техник на ППК на РЛС П-20 в рлв – Хасково. РЛВ беше разгънат на гола поляна, без никакви постройки – само палатки. Най-интересното място в поделението беше столовата. На открито бяха забити в земята шест кола и върху тях бяха поставени две широки дъски. Хранехме се прави и ако духаше силен вятър, обезателно трябваше да си с гръб към вятъра, защото иначе се рискува съдържанието на лъжицата да се исипе върху гърдите ти.
   Водата се караше с една бъчонка от Хасково. През зимата най-топлото мястов поделението беше шеста машина на РЛС П-20, защото в нея имаше печка. Обикновено в колата имаше около 10 души. Тя повече не можеше да побере.
   В такива условия изкарахме зимата на 1954 – 1955г. Поделението водеше един що-годе нормален живот. Колкото и невероятно да звучи, pri тези условия ние водехме занаятия предимно по изучаваането на материалната част и по практическото ѝ използване. Вярно е, че тези занаятия не бяха педагогически издържани, защото и ние самите , които ги провеждахме, нито подготовката, нито опита, който беше необходим. А нямаше никакви условия, за нас беше много важно техническият състав да се изучи колкото се може по-добре и найвече със станцията, а операторите да се натренират да водят целите и да работят на индикаторите.    Това беше задача  номер 1, защото работата ни в това отношение бешекрайно незадиволителна, а резултатите плачевни.
   Обикновено от петте предавателя на РЛС работеха два, а понякога и три. На останалите АДЧ не държеше и те бяха поставени на ръчно регулиране на осцилографа. Най-често работата на дежурния техник беше да бяга до ППК, за да настрой тези предаватели, и във всички случаи, докато се върне до индикатора, те вече бяха растроени.
   Радар тестер и лампомер бяха нещо неизвестно. Като забележиш, че някоя лампа почва да синее – сменяш я и край.
   Лошото беше, че нямаше кой да ни покаже, да ни обясни какво и как да го правим. За да се опитаме да работим, по станцията да отстраним някаква повреда, обикновенно даваме станцията в авария и започваме работа. Лошото беше, че някога след такъв "ремонт" станцията почти не можеше да работи.
   С течение на времето и особено като РЛС бяха монтирани лампи с бягаща вълна, нещата започнаха да се оправят и ние можехме да изпълняваме поставените пред нас задачи. Много ни помага и фактът, че рлв – Хасково осигуряваше полетите на узунджовски авиополк.
   Наред с това всеки един от нас участваше в строителството на поделението, благодарение на което през лятото бяха построени три бараки и хранителен блок.
    Във всяко поделение на РТВ, в което съм служил, усилията на личния състав са били насочени към:
   – повишаване подготовката и натренираността на личния състав;
   – изграждането на помещения, канцеларии и учебни кабинети.
   Инжинерно-техническият състав на РТВ беше инициятор и практически изпълнител на всички реорганизации на КП и усъвършенствуване на учебно-материалната база.
   На нашето поколение се падна честта да положим основите на РТВ и активно да участваме в изграждането на рлв (рлп), за да могат тия, които дойдоха след нас, да имат всичко необходимо за едно нормално съществуване и качествено изпълнение на отговорните задачи по охрана на въздушните граници на България. Спомени на о.з. полковник Илия Георгиев ИЛИЕВ
    Уважаеми колеги,
   Приятно ми е да се обърна към вас по един уважителен за нас повод, които ни е свързвал и ще ни свързва независимо от катаклизмите на политическата система, на която служим, защото освен нея има и нещо друго, което е съществували 1300г. и винаги ще съществува – нашата родина България.
   Честта и достойнството на вашите колеги, тяхната служба за висока бойна готовност за защитата на родината заслужават уважението ни.
   Благодарим ви, че възраждате, обогатявате и опазвате традициите на нашите войски, които са в основата на ПВО и винаги на предна линия.
   Аз мога да ви разкажа само някои спомени от службата ми в редовете на полка. Вие си направете необходимите извиди.
 През 1964г. завърших първия випуск на ВВНУ "Георги Димитров" профил РТВ и бях назначен за началник на РЛС П-15 в рлв – Житарево (сега Банево). През 1965г. завърших курс в Киевското висше инжинерно радиотехническо училище на ПВО за изучаване на първата стациоарна РЛС у нас П-14. След като бях назначен в разчета на П-14 с началник майор Кольо Минчев, като техник – ас, лейтенант Геров и лейтенант Тодоров и оператори – старшина Петков и сержант Пешев.
   Целият разчет заедно със строителния батальон с командир майор Бабулков подготвяхме площадката и района за развръщане на П-14.
   По това време се строеше и ОКП – Братово.
   В края на 1965г. дойде и бригада от СССР за монтиране на П-14, която ни предаде своя боен опит. След завършване на монтажа бригадата заедно с нашия разчетсе прехвърли в рлв – Батак, където трябваше да се монтира втората РЛС – П-14.
   Докато завършим цялостно монтажа на РЛС П-14 дойдоха новиразтановки: майор Минчев стана командир на новообразувания рлв с РЛС на летище Равнец и в района на ОКП – Братово, а аз бях назначен на П-14.
   Въяреки тежките условия войсковия ни дух не се пречупи и в студ, и в пек. Нямаше жалби и оплаквания, оправдания за несвършена работа – това продължи 3-4 години до създаването на поделението.
   Основната задача на рлв бе РЛО на ИА. Индикаторната зала на щурманите беше пълна с индикатору, включително и индикатора на П-14, която беше на километър растояние от залата. Оказа се, че най-големи трудности стршнахме с поддържането на изправността на тези индикатори и сагласуването с АСУ "Въздух -1П". Но въпреки всички трудности се намери решение на този проблем. стр.245
   Работата на П-14 беше на много високо ниво вставнение с другите РЛС, което се дължеше най-вече на добрата подготовка на техническия състав, който беше от първите випуски на военните училища.
   Началник на П-35 той ЗКТЧ на възела беше капитан Маринов и когато той беше приет в ГЩА през 1969г., бях назначен на негово място.
   Командирът на поделението и аз създадохме нова организация на работа, след като бяха допуснати някои големи неизправности. Това даде положителен резултат, измени отношението на щурманите към нас, защото им стана ясно, че даваме всичко за РЛО.
    През 1971г. отидох в гр. Калинин, СССР, за да уча в ДКА ПВО "Г“ К“ Жуков". През 1975г. завърших академията и нях назначен за НЩ в под. 10460 – Балчик. Командир беше подполковник Бончев, който поради здравословни причини до пенсионирането си не можа да дойде на работа. За ЗКПЧ бе назначен майор Вутов, който дойде заедно с мен от ПО на полка, а от командването на батальона беше останал само подполковник Лалев. Обатанавката за личния състав беше  трудна, още се устройваха в нов район, след пребазирането му от Кичево. Районът в Балчик беше с по-висок ранг, тъй като този район се използваше за полигон на ПВО и ВВС.
   Тук за първи път се проведоха стрелби на ИА по паташутна мишена Ц-7 лично под ръководството на командващия ПВО и ВВС генерал Благоев. На този полигон стрелби проврждаха всички истребителни полкове. За качеството и срочното изпълнение на поставените задачи голяма роля изигра професионализмът на свързочните специалисти майор Иван Кънев и старши лейтенант Росен Николов. Друг проблем, който беше решен, е бойното използване на системата АСУ  "Алмаз – 3". С тази задача се справиха технически грамотни офицери като лейтенант Ватев и лейтенант Кипров.
   В рлв – Маломир беше подготвен експериментален образец за снемане, обработка и предаване на РЛИ от РЛС на компютри. Беше разработена и цялостна система за обработка на РЛИ в полка. И предаването ѝ към ЦКП, ИА и ЗРВ, които осигурявахме.
   Като НЩ на полка за първи път участвах в бойни стрелби на полигон в СССР.  Цялата бойна и осигуряваща подготовка на полка бе подчинена на това мероприятие. Стрелбите бяха изпълнени добре, оценката добър за РТВ е като отличен за ИА и ЗРВ.
   На следващите стрелби през 1984г. вече бях командир, а НЩ беше майор Рахнев. В методиката и начина на провеждане на стрелбите нямаше съществена промяна. През септември 1981г. до края на ноември 1981г. завърших висш академичен курс при ВКА ПВО "Г“ К“ Жуков" – Калинин по спецоалността командно-щабна, оперативно-тактическа и бях планиран за офицер в отдела БП на РТВ.
   Искането на командира на дивизията генерал Гърбачев е било решаващо и като се завърнах от СССР, разбрах, че съм назначен за командир на полка. Командир на полка бях от 1981г. до 1992г.
   Служил съм с всички командири на 2-ра дПВО от генерал Жулев до генерал Каракачанов и след това в разпореждане и в запаса.
   Не съжалявам за нищо в житейския си и професионален път.
    Ще завърша с част от стихотворение, написано по случай моята 50 - годишнина от мой скъп приятел и колега о.з. подп. Василев. Това са и моите пожелания към всички вас:
   "да сте здрави и работливи и да дочакате ония мигове щастливи, когато ще чуете радостните звуци от деца и внуци.."
  Спомени на о.з. полковник инж. Драгия ДРАГИЕВ, началник РТВ от 1991г. до 2000г.
    Драги читчтелю,
   Ти, който държиш в рацете си тази "История на РТВ", навярно си един от първостроителите на българските РТВ, чийто дни и нощи се смесваха в упорит труд. А може би си есин от тези, които отдадоха голяма част от живота си за развитието и укрепването на РТВ. Или ти си един от онези, които днес служат или ще служат в РТВ, или просто ти си един работлив българин, който желае да научи още нещо за РТВ.
   Аз считам, че принадлежа към втората група, защото от младежките си години до зряла възраст съм неразривно свързан с РТВ. През 1962г. сам избрах тази профеия, като кандидатсвах специалност "Радиолокация" във ВНВАУ Г.Димитров" – Шумен и успешно завърших висшия педгодишен курс през 1967г. В продължение на 34 офицерски години служих само в РТВ. И до днес, ако някой ме попита дали съжалявам за нещо, то отговорът ми е един: да съжалявам, че не мога да изживея животът си още един път по този начин!
   Невъзможно е в няколко страници да се каже всичко, но един от най-ярките периоди от моята служба беше края на ХХ век, чийто основен белег бяха годините на Студената бойна.
   Като началник на РТВ в началото на 90-те години трябваше да вземам важни решения. Вършавският договор брше разпуснат, т.е. тогавашните социалистически държави не разполагаха с обединени въоръжени сили като гарант за колективна сигурност. Съвецката военна доктрина, по която беше изградена радиолокационната ни система, не беше приложима за новата обстановка, а собствена военна доктрина още нямахме. От всичките 27бр. мирновременни радиотехнически поделения 40% (10бр.)  бяха разположени в южната погранична полоса, т.е. на Югоизточния и Южния тетър на военните действия.
   Новите за времето си реалности налагаха и нови отговорности за РТВ. Необходимо беше да се гарантита въздушният сувернитет на България с информация за въздушните обекти по всички направления и азимути, по всички граници – изток, запад, север, юг. А при тази обстановка по северната граница имахме само три поделения: рлв – Медковец, рлв – Радишево и рлв – Щръклево. Освен това РЛТ беше много остаряла, амортизирана, без резервни части. От всичките 157 РЛС само 3 бр. бяха съвременни трикоординатни (СТ-68У)
   Масово използваните на запад компютри, автоматични РЛС и интелигентни системи за управление за нас бяха само мечта, непостижима цел поради липса на финансов ресурс в държавата.
   С една дума, нашата РЛ система не удоволетворяваше стратегическите, тактическите и техническите потребности за гарантиране на надежден въздушен сувернитет.
   Пред мен и управлението на РТВ във ВВС неумолимо стоеше въпросът как да променим оперативните, времевите, техническите и икономическите параметри на РЛ система.
    Разработихме и съвместно с командващия ВВС генерал-лейтенант Михо Михов предложих на началника на ГЩ генерал-полковник Любен Петров подробен план за цялостна реорганизация на трите РЛ системи – нашата (на ВВС), на СВ и на ВМС. Планът съдъежаше различни програми за реализиране.
   Една от тях предвиждаше развръщане на нови поделения в граничните полоси, където РЛП беше с по-ниски параметри. Така например на север заработи РЛВ – Видин с РЛС П-37, П-18 и ПРВ. Предвиждаше се да бъде разкрит нов рлв – Силистра, но поради липса на финансови средства същия не работи.
   Друга програма предвиждаше в приграничните поделения на Запад и Север да се предислоцират по-мощни РЛС, като Об-14 и П-37, заработиха в рлв – Локвата, рлв – Радишево, рлв – Разград, рлв – Медковец и др.
   Трета програма беше свързана с предислокация в минимални срокове (едно-две денонощия) на цели поделения в района на активирания тетър на военни действия или при наличие на локални конфликти в съседни нам държави. Много успешно това беше реализирано и доказва своята ефективност по време на войната в бивша Югославия през 1999г.
   Четвъртата (основна) програма планираше създаване на една РЛ система на Република България, обединявайки паралелносъществуващите такива на ВВС, СВ и ВМС, която да е в състава на ВВС. стр. 248
   Това беше наложително, защото само нашата система беше напълно развърната и работеше, а примерно на СВ се поддържаше в събрано състояние с цел да се развръща на чужда територия при настъпление на нашата армия. Установих със задоволство, че през 2005г. тази програма не само беше реализирана, но и доразвита и усъвъшенствивана от нашите последователи. Нещо повече, днес те могат да се похвалят не само с една РЛ система, но с една система за ПВО.
   Петата програмадефинираше модернизирането и цифровизирането на част от наличните РЛС, закупуване на нови автоматизирани радари системи и оборудване на съвремени оперативни центрове за управление. Информиран съм, че част от тази програма днес е изпълнена.
   Изброените дотук програми не са включени в плана, имаше и други, но основното достойнство за този план беше неговата отговорност, т.е. възможност за допълнения и актуализация.
   Пишейки тези редове, аз съм удоволетворен, че част от това, което планирахме, това, за което мечтаехме, ние успяхме да реализираме, а друга част наши последователи не само реализираха, но и доразвиха и усъвършенствуваха.
   Разбира се, те също имат свойте планове и мечти, примерно да работят с нови автоматични радарни комплекси.
   Вярвайте, млади приятели, службата на вашите планове и мечти е в ваши ръце и в ръцете на тези, които идват след вас.
   Така че историята на РТВ не само ще съществува, но и ще твори.
   Аз – ветеранит от РТВ, съм убеден в това.
  СПОМЕНИ на подполковник Димитър Филипов, командир на под. 36910 – Балчик от 2000г.


    Започвам с това изложение, защото ми е възложено или съм помолен да бъда съпричастен при написването на "Историята на РТВ на БА". Изказвам уважението си към инициатора  – бригаден генерал Божин Гаврилов, за това, че се е заел да направи хронологияна развитието на войските от създаването им до днес. Преди всичко той е наясно, че когато се пише история, "пишещите" могат да "внасят" в обективно настъпилите или настъпващите събития определена степен на субективизъм, пристрастие или изкривяване на действителността във времето, в интерес на нечии интереси. Затова обещавам да бъда максимално обективен при споменаването на имена и длъжности, грешки и отговорности, факти и събития, така че, който и да чете тези редове, да бъде мимимално скиптичен към обективността на написаното, независимо от това дали му е удобно, или не.
   Ще направя още няколко уговорки. Първата от тях е, че ще бъдат споменавани имена на военни формирования, организацията им и тяхното предназначение във времето, без да бъдат нарушавани изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
   И тъй като това е история и тези формирования, съединения и части вече не съществуват, то те са се превърнали в историческа стойност. При написването на тази история в организационния ѝ състав съществува и цензурен състав, който трябваше да прецени доколко упоменатите съединения и части в сега съществуващия състав представляват класифицирана информация, защото са запазени същите военнопощенски номера и военни формирования по щатовете за мирно и военно време, макар и с друго предназначение, друг състав и под друго командване. Втората угуворка е, че ще бъдат споменати регламентиращи документи (вече отпаднали и отменени) на базата, на които са се формирали, изпълнявани задачи,дислоцирани и предислоцирани съответните съединения и части с единствената цел "Охрана на въздушните граници на Република България".
   Третата уговорка е, че във фактическия материал, койот ще бъде изложен, ще се проследи развитието на РТВ на СВ в две различни социалистически системи, в условията на преход от една система, на която и сега не можем да дадем отговор дали това е социализъм, развит социализъм или комунизъм, към друга социалполитическа система,наречена демокрация или висша степен на демокрация. Което означава в развитието на РТВ – политически елемент няма, не е имало и никога няма да има. Те изпълняват своите задачи в зависимост от конюктурата на държавническите интереси, игнорирайки тази илионази политическа система. И всеки, който се опита да свържеисторията на РТВ, като и развитието на БА с някоя от политическите системи, то той ще сгреши по две основни причини:
   1. БА изпълнява своите отговорности и задължения на основата на основния закон на държавата – Конституцията на Република България.
   2. Своите отговорности БА изпълнява в интерес на защитата на теритурялната цялост на страната и в защита интересите на нейните граждани.
   Четвъртата уговорка е, че в това изложение ще бъде направен опит да се свържат чрез имена, събития и факти историите на ЗРВ, Зенитната алтилерия (ЗА), РТВ на територията на страната – РТВ (с) или РТВ (тс) и РТВ на СВ – РТВ (св).
   И последната  пета най-неприятна уговорка е, че в това изложение неизменно ще съществува моето име, моя житейски и служебен път, моето развитие като офицер, моето мнение и моето становище, моите знания и моите вижданияза развитието на РТВ (св). Мога да кажа само едно – двадесет години от служебния ми път преминават в РТВ (св). Това са годините от първото ми назначаване като офицер през 1978г. до ликвидирането на РТВ (св). В този смисъл това, което оттук нататък ще бъде написано, може да бъде история, спомени, мемоари и каквото и да било с едно единствено условие – да бъде изложена обективната достоверност в развитието на РТВ (св).
   Превъоръжаването при нас се извършваше скрито с ешалони директно от тогава съществуващияъвецски съюз, като информация за 1-ви, 2-ри и 3-ти артб нямаше и незнаех кога и какво е станало, но за 3-ти ОРТБ получих грама, че на дата (неизвестна) между 23,30 и 05,00ч. ще получа ешалон с РЛ материална част, която трябва да разтоваря и съответната РЛТ да бъде прибрана в поделението. Грамата е подписана от тогавашния началник отдел АВ и РЛТ на командването на СВ поковник Баръмов. Де факто на гара Нова Загора в уредения ден и час ние разтоварихме материалната част. Като хронологично време това е било около 20.04.1989г. Машините и агрегатите
се прибраха в поделението с пломбите на завода производител.
      На 29 или 30.04.1989г. в под. 36790 Нова Загора пристигна група руски специалисти от Горкиевския завод за РЛТ (запазена тогава Съветска територия)  в състав:
   Началник на групата – Лев Григориевич Кукиков, Сергей Грячев – електронник, Саша Бородин – автомобилист и виктор Шуравин – агрегатчик. С тези хора преживяхме прекрасни мигове на служебна и лична ангажираност.
   И така започваме с написването на историята на РТВ (св). За начало на създаването на РТВ на СВ по думите на първия командир на под. 36790 – Нова Загора (3-ти ОРТБ)

За рождена дата на РТВ на СВ се счита 09.05. 1963г

Цитирам:"Че някъде около 20км. източно от София се създава под.30220 и "символика". 09.05.1963г. не е свързан с датата на победата над фашиака Германия, а защото на един планшет източно от София е постъпила първата данна за въздушна цел. И в онзи студен майски ден с един РАВ и еди ЗИЛ, когото аз (става въпрос за полковник Костадинов) заедно с Андрей Райчев и полковник Божилов се прегърнахме братски и в онзи студен майски ден решихме това да бъде рождената дата на нашето поделение. "Последствие поделение 30220 се преименува в под. 36790 – Нова Загора, като се предислоцира в района на ликвидирания конен артилртийски полк с военнопощенски номер под.60220 – Нова Загора, което през 1962г. е ликвидирано.
 При изпълнение на плановете за бойна и мобилизационна готовност, т.е. при привеждане на поделението от БГ "Постоянна" в по-високи степени на БГ се стремихме да сведем до минимум участието на човешкия фактор. Трябва да отбележим, че времето за явяване на кадровия състав в казармения район и напускането на машините във всякъкви метеорологочни условия беше 30 минути. Колоните се изнасяха на изходния пункт 6 км. северно от град Нова Загора, там възлагаха задачата за заемане на позиционен район с или без извършване на мобилизация, с пренасочване  на мобилизацията или заемане на районите за бойно използване по вариянти. На практика бяхме направили следното:
   1. При дежурния по КПП беше монтирано табло с ЦК ключета, чрез което се отчиташе явяването на кадровия състав, така че при дежурния по поделение постоянно имаше информация кой се е явил и в кой момент от времето това е станало.
   2. При дежурния по поделение беше разработен пулт, на който дежурният по поделение да контролира своите действия при привеждане батальона в по-висока степен на БГ. Ако някое от мероприятията не беше изпълнено, "Зумер" предупрездаваше дежурния и помощник-дежурния по поделение, че мероприятието е изпълнено. Общо взето дежурният по поделение имаше информация както следва:
   – кога е подаден сигнала за привеждане на батальона от БГ "Постоянна" в по-висока степен на БГ;
   – кога е извършено оповестяването на личния състав в казармения район;
   – кога личния състав е напуснал спалните помещения;
   – кога те са влезли в парковата територия и поименно водачите на автомобилиса получили ключовете от дежурния по парк"
   – кога всяка от машините е заредена с охладителна течност (вода)от постоянно действащата "водогрейка" – тубите по ротно бяха на колички с гореща вода.
   Напускането на парковата територия беше отрегулурано със сфетофарни уредби, така че между 20-ата и 25-ата минута парковата територия напускаха машините на 1-ва и 2-ра рлр, а между 25-ата и 30-ата машините на РУ и БУ. Беше необходимо да се отчита кога и колко машини са напуснали казармения район. Това беше направено автоматично, като на КПП бяха монтирани предаватели, а на всяка от машините индуктивни датчици, разнесени в честотен спектър или общо взето се получаваш информация колко и кои машина са напуснали казармения район и от кое подразделение. На всички машини бяха монтирани сигнални зелени светлини, така че в общата схема за напускане казармените райони на поделенията от гарнизона де е видно коя от машините е на батальона и КП на ПВО. Тогавашният командир полковник Пейчев беше осигурил радиотелефони, монтирани на първата и последна машина от колоните за управление на марша.
   При дежурния по поделение беше монтирана система за оповестяване "Спектър" на кадровия състав от поделенията. Системата "Спектър" беше принудена постоянно да работи в оптимален режим, така че с натискане на трубката от дежурния по поделение се подаваше високо напрежевие на предавателя. Към стаята на дежурния по поделение беше инсталиран агрегат, който автоматично палеше и изгасяше при спиране (включване ) на електрическия ток
    При дежурния по поделение се намитраше и стаята за управление на мобилизацията, където на макет се получаваше имформация кога и от кого са заети районите. стр.253
  ЗАКЛЮЧЕНИЕ

    Всяка година на 18 март отправяме поглед назад в миналото kъм далчената 1952г, когато са създадени Радиотехническите войски, първоприемника на служна ВНОС. Разлиствайки пожълтелите страници на архивите, не можем да отдадем дължимото на хилядите офицери, сержанти, войници и граздански лица за неуморимия труд и себеотрицание, с което са създавали и градили основите на еди от най-високо технологичните родове войски през изминалите 55 години. Вески път по повод празника на Радиотехническите войски препрочитаме част от историята и се потапяме в съзидателната атмосфера на годините, когато са полагани основите на системата за радиолокационно разузнаване. През годините станахме свидетели на различни реформи и включително и на спорове за необходимостта от тяхното съществуване като отделен род войски. Проследявайки етапите им на развитие и различните сътресения, причинени от промените, настъпили в световен мащаб, се питаме дали отговаряме на очакванията на основоположниците и дали можем да се равняваме по постигнатото от предшеествениците си? В стремежа за равносметка и съхраняване на споменаза делото на тези, които бяха пред нас, се роди идеята за написване на "История на Радиотехническите войски".
   С написването на тази книга искаме да благодарим на тези, които са служили и раборили през годините, и на тези, които продължават да слузат в Радиотехнически войски, защото те са действителните творци на историята. Историята на Радиотехническите войски, създадени през 1952г., не може да се счита за завършена. Настъпилите в последното десетилетие промени във всички сфери на общественополитическия живот на Република България, като и приобщаването ни към Северноатлантическия пакт и Европейската общност, несъмнено маркираха нови моменти в развитието на системата за национална сигурност и в частност ба Българската армия. Тези промени нямаше как да не оставят траен отпечатък и върху Радиотехническите войски като компонент от системата за въздушен сувернитет.
   Искрено се надяваме, че следващите поколения специалисти от Радиотехническите войски ще продължат утвърдените традиции и настоящият труд ще им послужи за основа на следващите издания на историята на Радиотехническите войски. Уверени сме, че те са тези, които ще допълнята нашите пропуски и ще отстранят неволно допуснатите неточности.
  ===============================================  
       Прилижение 1   ХРОНОЛОГИЯ
    1912г.  Като типична флотска дейност (включително административно-щатно на флотска подчиненост), началото на постовете за наблюдение и свръзка е поставено на 29.09.1912г. цъц заповедта за създаването им – заповед по Черноморския флот § 170/11.10.1912г. (стар стил).

   1946г.   Сформираната през 1946г. въздушно предупредителна дружина се пребазира в София от Ямбол. По този начин в столицата е разкрит централен пост ПВО.

   1949г. Командването на БНА с МЗ § 482/19.06.1949г. сформира две системи за ПВО за вътрешността на страната ПВО (с)  и ПВО на войските (в).
   На основание писмо § 2960/4.10.1949г. началника на ГЩ – МНО на 18.10.1949г. въздушнопредупредителната дружина измества дислокацията си от Ямбил в София в района на 1-ви зенитно-артилерийски полк.

    1950г. На основание МЗ § 456/19.08.1950г., считано от 15.08.1950г., въздушнопредупредителната дружина се разформира, като се сформира 58-и полк ВНОС с командир капитан Васил Ковачев.  Още през 1950г. се усилва службата ВНОС и се развръща НП-ВНОС в щабовете на авиацията и на летищата Божурище, София,Пловдив, Граф Игнатиево, Стара Загора, Ямбол, Карлово, Телиш, Долна Митрополия, Ловеч, Горна Оряховица, поликраище, Толбухин и Балчик (МЗ § 369/13.07.1950г.).

    1951г. На основание служебно писмо § I – А-3208 от 5.04.1951г. на организационно-мобилизационното отделение МНО се разформира 58-ми полк и се създават три отделни батальона ВНОС със седалище София, Стара Загора и Търговище.
   С МЗ § 592/08.1951г. се заповяда преместването на 3-ти отделен батальо ВНОС в Търговище.
   За създаване на под. 36910 – Балчик се счита датата 05.05.1951г. на основание заповед на МО на Р.България § 3/05.05.1951г., стр.255 когато е сформиран 3-ти отделен батальон ВНОС – Варна. Съгласно строго секретно писмо § 1-А-3208/05.04.1951г. на организационномобилизационното управление при МНО е сформиран 3-ти отделен батальон ВНОС с военнопощенски номер 90100.

    1952г. Първият курс за обучение на РЛ специалисти е организиран с МЗ § 13/11.01.1952г. и с писмо § 280/19.01.1952г. на командващия ПВО за ТС в НВВУ за щутмани и свързочници в Божурище се планира пътвото отделение със специалност "Радиолокация". Обучението се провежда в НВТУ  "В. Коларов“ – Ловеч, в ВНУ за ПВО – Самоков, преместено в последствие в Стара Загора.
    МЗ 108/18.03.1952г. на базата на отделните батальони ВНОС се сформират три полка. Организационно полковете влизат в състава на войските за ПВО на ТС. В щаба им е създадено командване на РТВ с началник полковник Николай Геров. Полковете се състоят от РЛ роти и постове за въздушно наблюдение, като информацията, получавана и от РЛС, от наблюдателните постове, взаимно се допълва. Същата година постъпват на въоръжение първите съветски РЛС П-3А, П-8 и П-20.
   С МЗ § 001/18.03.1952г. в месността Пасков чукар недалече от с. Игралище се създава  рлп – под. 10680, в състава на 1-ви ртп в рамките на РТВ; сформират се поделеноия към ВНОС с военнопощенски номер 10420 – Игралище, под. 15390 – Любимец, под. 10670 – Добри дол е създадено, като 702-ра рота с дислокация с. Добри дол, влизащ в състава на 104-та рота ВНОС.
   Под. 42420 – Разград е създадено по искане на министерството на Народната отбрана с разпореждане на Министерския съвет § 1114/ 10.04.1952г.
    С разпореждане на министерски съвет § 1114  от 10.04.1952г се организират 15-ти РТП.
   Свс заповед § 2/01.04.1952г. на командира на 3-ти полк ВНОС се обединява щабът на полка, съгласно който има следната структура: 1-ва рота ВНОС – Плевен; У рота ВНОС – Русе; 11-та РЛ рота – Плеван.
   Министерският съвет с разпореждане § 1114/10.041952г. разрешава на МО без предварително очуждаване да заеме и организира РТП на терени с площ от 60 до 90 дка в районите на Кичево, Ветрен, с. Индже войвода, Плевен.
   В изпълнение на разпореждане § 00534/02.07.1952г. на началника на ГЩ и писмо 00511/10.08.1952г. на НЩ на под. 30400 – София, със заповед § 297/16.07.1952г. се обявява преминаването на личния състав на досега подчинените подразделения на 3-ти полк ВНОС под. 20090 – Плевен и под. 20080 – Драганово, в подчинение към под. 80930 – Пловдив.
   Със заповед § 0354/ 10.07.1952г. на началника на ГЩ, 3-ти полк ВНОС се обявява за разформиран.
 С МЗ 176/1952г. рт рота Гоце Делчев се придава в състава на Въздушни войски.

    1955г. През септември 1955г., като съставна част на НВАУ "Г. Димитров" – Шумен се създава цикъл "Радиолокация", който успява да подготви първите випусници през 1956г.

    1957г. Съгласно заповед § 019/09.02.1957г. на командващия ВВ и ПВ се преименува 104-та рота ВНОС в 104-та РЛ рота.
   Съгласно заповед § ОК – 08/14.02.1957г. на командващия на ВВ и ПВ сили се преименува 101-ва рота ВНОС в първа РЛ рота.
   Системата от постове за наблюдение се разформира. Година по-късно с разпореждане 00894 на началника на ГЩ полковете ВНОС се реорганизират в ртп. В периода 1957-1962г. на въоръжение постъпват нови образци РЛС : П-10, П-12, П-15, П-30 и ПРВ-10
   С разпореждане § 0046/27.06.1957г. се предислоцира РЛС П-3А от под. 20950 – Батак на 26-а ОРАЕ.
   Съгласно разпореждане § 00781/ 16.10.1957г. относно организиране на 1-ви ртп по нов щат Ц-11671, който влиза в сила от 01.11.1957г. се съкращават КП на рлр и наблюдателните пунктове на ПВО.
   Със заповед § 00316/27.11/1957г. на командващия ВМФ поделението от връх Папия, наречено още "Перископ", влиза в състава на българския военен флот, като изпълнява функцията на РТП в системата за брегово наблюдение и се подчинява на разузнавателния отдел в щаба на флота.
  

    1958г. През 1958г. на основание на разпореждане на началника на ГЩ на БА с § 00534/01.07.1958г. 3-ти полк ВНОС се разформира и със заповед на командира на полка под § 345/10.08.1958г. редовия личен състав от под. 90100 се привежда в състава на 5-ти ОРТБ – Ямбол.
   С разпореждане § 008941/ 01.09.1958г. на НЩ на ПВО и ВВС от 01.09.1958г. се сформира 3-ти ртп – Ямбол с военнопощенски номер 90610 – с. Кобиле, установява се рлп – Островче (Разградско). Поделението е дислоцирано на 8км южно от Разград.
   Съгласно щат § Ц-11671 за 1958г. КП на 101-ва рлр се съвместява с КП на под.10680 – Игралище и минава на пълно подчинение на командира на под. 10680 – Игралище.
   С разпореждане § 00894/1958г. началника на ГЩ на БНА се сформира У ртп със щаб Граф Игнатиево.

    1959г.  Приема се първият висш курс курсанти, завършили обучението си в НВАУ  "Г. Димитров" през 1964г.
   Съгласно разпореждане на ПВО и ВВС § 0104/09.04.1959г. се осъществява пребазиране на РЛ материална част
   На основание разпореждане § 00840/25.09.1959г. на началнина на ГЩ на БА се извършва реорганизация, при която 27-и и 26-и участък за НиС са преименувани съответно в 55-и и 66-и радиотехнически участък НиС и се преподчинява на щаба на флота.

    1960г.   Съгласно разпореждане § 0287/13.10.1960г. се предислоцира РЛС П-20 от под. 20090 – Радишево и се развръща за бойна работа в под. 20950 – Батак. Съгласно разпореждане на НЩ на ПВО и ВВС § 02/04.01.1960г. РЛС П-30 се извършва здаване и пребазиране на РЛС.
   Съглсно разпореждане на НЩ на ПВО и ВВС § 197/01.08.1960г. се пребазира РЛС П-30 от 1-ви ртп и се връща в под. 10680 – Игралище.
  
    1961г.  На основание разпореждане § 00138/1961г. на началника на ГЩ на БНА, заповед § 30012/09.01.1961г. и разпореждане § 001344/28.01.1961г. на НЩ наПВО и ВВС 2-ри ртп се разформира окончателно на 15.02.1961г., Войските за ПВО се реорганизират. Създават се два корпуса за ПВО, които просъществуват 1 година. В състава на 1-ви кПВО – София организационно влизат 1-ви, а в състава на 2-ри кПВО – 3-тиртп. 2-ри ртп е разформиран, като подразделенията му преминават към другите два ртп. С министерска заповед § 00229/ 08.08.1961г. 55-и РТУ НиС се преподчинява на 11-а бригада за охрана на водния район – Варна, а 66-и РТУ НиС – на 12-а бригада за охрана на водния район – Бургас.
   С разпореждане на началника на ГЩ § 00267 от 10.09.1961г. се сформира 10-и ОРТБ. Щабът на батальона е в Пловдив, а подразделенията, развърнати на летищата на 10-и САК. Батальонът има за задача да осигурява в РЛ отношение дейността на корпуса.
   С разпореждане § 00316/28.09.1961г. на НЩ на ПВО и ВВС се развръща РЛС П-15 от под. 10050 – Труд на 4км северно от с. Сладун за уплатняване на РЛ поле на българо-турската граница.  Съгласно разпореждане на НЩ на 10-ти САК в изпълнение разпореждане § 00932 на НЩ на ПВО и ВВС  от 4.10.1961г. се сформира ОРТБ с военнопощенски номер 30150 със седалище в Пловдив.     стр 258    1962г.  Съгласно щат  § Ц-7424/5.04.62 в състава на 10-и ОРТБ се разкрива под. 75570 – Пловдив, осигуряващ в РЛ отношение КП на 10-ти САК.
   Със заповед § 0075/10.04.1962г. на началника на ГЩ на БА се създава работилница за ремонт на РЛТ към командването на РТВ с началник майор Харизан Димов и с военнопощенски номер 30270.
   За нуждите на ПВО(в) със заповед § 0166/17.04.1962г. 3-ти ОРТБ (дислоциран в Хасково) организационно се подчинява на СВ, а оператибно остава към РТВ от ПВО (с).
   Със заповед  § 0075/10.04.1962г. на началника на ГЩ се създава работилница за ремонт на РЛТ към командването на РТВ.

    1963г.  Приемат се за обучение първите курсанти по специалност РТВ – АСУ.
   Съгласно разпореждане § 00394/15.04.1963г. на НЩ на ПВО и ВВС  и 2-ри ОРТБ се развръща във 2-ри ртп отново с щаб в Граф Игнатиево с командир полковник Йордан Гидиков. Съгласно разпореждане  § 00394/15.06.1963г. на НЩ на ПВО и ВВС и щат  § Ц-7482/ 1963г. се закрива КП към батальона, а под. 10120 – равнец преминава към състава на 3-ти ртп – Ямбол.
   3-ти ОРТБ е създаден с МЗ § 0235/22.04.1963г. с дислокация в Нова Загора и военнопощенски номер 30220 (36790).

    1964г.  На основание заповед § 002665/25.09.1964г. на командващия ВМФ е сформиран участък НиС – р. Дунав със седалище Русе и постове НиС – Русе, Свищов, Видин.
   На въоръжение постъпват РЛС П-35, П-12МА, ПРВ -11 и РЛС далечно откриване П-14.

    1965г.  С разпореждане  § 081/14.11.1965г. на началника на ГЩ на БНА и указания на началника на РТВ се въвежда в бойно дежурство РЛС П-14 на позиция на под. 20950 – Батак.

    1967г.  На основание устна заповед на началника на РТВ при ПВО и ВВС на 18/04.1967г. се приема апаратура АСУ, "Въздух-1-П". Във 2-ри ртп на 06.09.1967г. същата се въвежда в бойно дежурство. На 07.04.1967г. се бракува и П-20 от позицията на под. 10070 – Каменец. А на 20.06.1967г. се бракува РЛС П-3А от под. 10070 – каменец.
   На основание служебно писмо § 0587/ 19.12.1967г. на НЩ на ПВО и ВВС във 2-ри ртп се преминава към използване на 12 кода с апаратурата "Кремний-2".

    1968г. Със заповед  § 00166/05.10.1968г. на министъра на Народната отбрана на НРБ се реорганизират части от ПВО и ВВС, като 1-ви ртп и 2-ри ртп се обединяват в 1-ва ртбр с управление в София (под. 80730). Тя влиза в състава на 1-ва дПВО – София. Бригадата получава бойното си знаме  през 1972г. Със заповед  § 01 на командира на 1-ва ртбр се обявява нейният състав, в който влизат следните части и подразделения: под. 20090 – рлв Радишево; под. 10150 – рлп Долна Митрополия; под. 10070 – рлп Каменец; сформира се рлп – Гоце Делчев с пощенски номер 20980, подчинен на орлв – Игралище с пощенски номер 10680, в състава на 1-ва ртбр; сформира се под. 10430 – Труд (от 1978г. под.28540) подчинено на 1-ва ртбр – Божурище от състава на 1-ва дПВО; под. 10420 – Игралище се реформира в орлв с военнопощенски номер 10420 – Игралище; сформира се под. 10440 – Хасково в състава на под. 24980, като включва в себе си: рлв – Хасково, рлв – Любимец и рлв – Бенковски; под. 26500 е създадено със заповед § 00166/05.10.1968г. на министъра на Народната отбрана и е дислоцирано в София.
   Под. 15400 – Ахтопол с последен военнопощенски номер 38060 и под. 10120 – Братово са сформирани през октомври 1968г. със заповед § 0620 на командващия ПВО и ВВС и са подчинени на под. 10450 – Братово ( сформирано със същата заповед от състава на 3-ти ртп).

    1969г.  На основание на МЗ 00154/ 1969г. от 01.10.1969г. се сформира под. 10660 – Ивайловград в състава на под.10440 – Хасково.

    1970г.   На основание на МЗ § 00110/ 08.08.1970г. РЛС "Перископ" се преподчинява на 12-и бровр – Бургас.

    1970г.   Съгласно МЗ § 00127/ 05.09.1971г. и заповед на командващия Трета армия § 041/ 23.09.1971г. на основата на рлр към отдел ПВО на Трета армия се сформира 3-ти артб (под. 60680) и след 1978г. – под. 32730.
 
    1972г.  Съгласно МЗ § 0028/01.02/1972г. , заповед на командващия Трета армия § 09/08.02.1972г. и заповед на командира на 3-ти артб § 08/10.02.1972г. се сформира рлп – Горска поляна (Ямболско) като под. 32730. стр.261     1974г.  С МЗ § 0147/18.11.1974г. 3-ти ртп се пребазира орлв – Кичево с рлв – Кичево в района на летище Балчик.

    1977г.  Съгласно разпореждане  § 0059/1977г. на началника на ГЩ от 01.01.1978г. военнопощенски номер 90610 е закрит и 3-ти ртп получава военнопощенски номер 32460 и подчинените му поделения получават нови военнопощенски номера.
   С МЗ  § 087/30.09.1977г. аорлв – Братово е удостоен със званието "Първанац в социалистическото съреднование в системата на ПВО и ВВС".
   С писмо § 004672/6.12.1977г. на НЩ на ПВО и ВВС се променя условното наименование на 10-и ОРТБ от под. 30150 в под. 28800.

    1978г.  Със заповед  § 07.07.1978г. на командващия ПВО и ВВС и заповед  § 07/06.03.1978г. на командира на 1-ва ртбр се приема на въоръжение от 01.02.1978г. и се развръща обект АСУ-2Б в под. 32720.
   През 1978г. със заповед  § 017.01.06.1978г. на командира на 1-ва ртбр се приема на въоръжение в под. 44250 – Радишево и се развръща РЛС П–18.
   Със МЗ от 1977г. през втората половина на юни се провежда учение с вийските на ПВО и ВВС на СВД "Гранит - 78".

    1979г.  През 1979г. на основание МЗ § 0090/ 1979г., заповед  § 03/ 29.10.1979г. на командващия ПВО и ВВС, заповед  § 0066/10.11.1979г. на командира на 1-ва дПВО и заповед  § 0067/01.12.1979г. на командира на 1-ва ртбр до декември 1979г. са извършени организационни изменения в бригадата, като организационно се изгражда и структуира под. 28050 – Божурище, което се предислоцира от района на с. Игралище в района на с. Божурище; сформира се под. 38550 – Локвата и се подчинява на под. 28050; под. 34690 – Добри дол излиза от състава на под.26500 – Ломски форт и влиза в състава на под. 28050; под. 34710 – Игралище излиза от състава на под. 28050 и виза в състава на под. 26500; под. 34730 – Гоце Делчев излиза от състава на под. 28050 и виза в състава на под. 26500 – ломски форт.
   На основание заповед  §  032/1979г. на командира на 1-ва дПВО, грама  § 96/09.05.1980г. и заповед  § 027/13.05.1980г. на командира на 1-ва ртбр е приета на въоръжение, пребазирана и развърната РЛТ и обекти на АСУ.
   На основание заповед  § 11/09.05.1979г. на командващия ПВО и ВВС и заповед  § 43а/ 23.07.1980г. на командира на 1-ва ртбр е приета на въоръжение, пребазираната и развърната следната РЛТ: РЛС П-18 в под.34940, ПРВ-13 в под. 34800, РЛС П-18 и ПРВ-13 в под. 34710, ПРВ-13 в под. 36010 и ПРВ-13 в под. 18580. стр262