Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2010 14:20 - История на радиотехническите войски. – 4
Автор: bna Категория: История   
Прочетен: 6141 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.12.2010 14:04


Глава втора

РАДИОТЕХНИЧЕСКИ ВОЙСКИ


2.1. Радиотехническите войски на ПВО и ВВС

2.1.1.Организационна структура на Радиотехническите войски

   Началото на съвременните Радиотехнически войски (РТВ) е поставено през 1952г. на основание министерска заповед  00108/18.03.1952г.,на базата на отделните батальониза въздушно наблюдение, оповестяване и свръзка се сформират три полка ВНОС. Организационно полковете влизат в състава на войските на ПВО на територията на страната. Първи полк е с командир майор Андрей Андреев Лазаров и щаб в София, втори с командир капитан Манол Цветков Рангелов и щаб в Стара Загора и трети с командир капитан Слав Кънев Чобанов и щаб в Търговище.Впоследствие щабът на втори полксе предислоцира в село Граф Игнатиево, а щабът на трети полк в Ямбол. На въоражение се приемат първите образци радиолокационна техника съветско производство от типа П-3А, П-8 и П20 (схема 1).

image     През 1963г. отново е сформиран 2-ри ртп с командир подп. Йордан Тодоров Гидиков и щаб в Граф Игнатиево (схема 5).
   Честите реорганизации във войските на ПВО са показател за непрекъснатото повишаващите се изисквания към тях. Към РТВ се предявяват нови изисквания относно количеството, качеството и дълбочината на информацията за наблюдаваните въздушни обекти.
   През 1964г. на въоражение постъпват следващото поколение съветски РЛС П-35, П 12МА, ПРВ-11, Прв-( и РЛС за далечно откриване П14.
  
Всеки полк е в състав от четири роти ВНОС (с по 60 – 65 бр. наблюдателни поста),от две радиотехнически роти с по две РЛС и от 2 до 5 радиотехнически роти с по една РЛС (схема 2)

image



    През годините на утвърждаване и с цел най-ефикасното им използване РТВ са обект на непрекъснати реформи. Търси се оптимална организационна структура и местоположение на радиолокационните позиции. Сроковете за въвеждане в бойна работа на приетите на въоражение РЛС са много кратки. Недостатъчна е подготовката на разчетите, липсва опит, а условията за битово устройване и бойна работа са далеч под изискванията. Учейки се непрекъснато от съветските специалисти, воѝните от РТВ упорито усвояват сложната електронна апаратура. Дните и нощите се смесват с непрекъснати бойни дежурства, учебните занаятия със строителство и оборудване на радиолокационните позиции, късните нощни часове с усвояване на постоянно усъвършенствуващата се РЛТ. При тов страната е подложена на многобройни нарушения на въздушното пространство.
   През 1952г. се развръщат 16 РТП в районите на Кичеви ( Варненско), село Ветрен (Бургаско), с. Индже войвода (Бургаско), гр. Любимец, с. Чамково (Смолянско), с. Игралище, с. Злогош (Кюстендилско), с. Студено буче (Михаеловградско), с. Радишево, В. Търново, Разград, Толбухин, с. Граф Игнатиево (Пловдивско), Гоце Делчев, с. Божурище (Софийско) и Ямбол. Поставена е първата бойна задача за непрекъснато РЛН на въздушното пространство и осигуряване с информация за въздушната обстановка на силите и средствата за ПВО. Прилагат се нови технически способи и методи за водене на въздушно наблюдение и оповестяване. Основен способ са сбор и обработка на информацията за въздушната обстановка е планшетният.
   През 1957г. системата от постове за визуално наблюдение се разформира, а през 1958г. трите полка ВНОС се реорганизират в три радиотехнически полка (РТП) с щабове съответно в София, Граф Игнатиево и Ямбол (схема 3).


image




    В периода 1957 – 1962г.на въоражение се приемат нови образци съветски РЛС П-10, П-12, П-15, П-30 и ПРВ-10.
   Вначалото на 1961г. войските за ПВО се реорганизират – създават се два корпуса за ПВО. През 1961г. 2-ри ртп се разформира и една част от подразделенията му преминават в състава на 1-ви ОРТБ с командир подп. Рангел Петров Илийков и задача да осигурява в РЛ отношение учебно - бойната дейност на авиационните части на 10-и САК. подразделенията на батальона са развърнати на летища от състава на авиационния корпусв района на с. Чешнигирово, с. Крумово, с. Узонджово, с. Безмер и Толбухин, а щабът е в Пловдив (схема 4).


image
  През 1963г. отново е сформиран 2-ри ртп с командир полковник Йордан Тодоров Гидиков и щаб в Граф Игнатиево (схема 5)
   Честите репрганизациивъв войските на ПВО са показател за непрекъсната повишаващите се изисквания към тях. Към РТВ се предявяват нови изисквания относно количеството, качеството и дълбочината  на информацията за наблюдаваните въздушни обекти.
   През 1964г. на въоражение постъпват следващо поколение съветски РЛС П-35, П-12 МА, ПРВ-11, ПРВ-9 и РЛС за далечно откриване П14.   
image





                                                                                                                                      
    Непрекъснато повишаване на скоростите на противниковата авиация поражда необходимостта за намаляване на времето за вземане на решение относно огневото въздействие на РЛИ да бъдат автоматизирани.
   Първите автоматизирани системи за управление (АСУ) в БА постъпват на въоражение в РТВ през 1966г. Това са обектите 2Б и 8Д от автоматизираната система за управление "Въздух 1П" и ВП -11.
   През 1968г. се променя структората на ПВО и ВВС, като се създават две дивизии за ПВО. В тази връзка  1-ви и 2-ри ртп се разформират и на тяхно място се сформира 1-ва радиотехническа бригада (ртбр), която влиза в състава на 1-ва дПВО. Щабът на ртбр е в София, а неин първи командир е полковник Дечо Георгиев Дечев. През 1974г. щабът на бригадата е дислоциран в с. Божурище с командир полковник дамян Илиев Попов. 3-ти ртп запазва своята структура и влиза в състава на 2-ра дПВО.  Щабът на полка остава дислоциран в Ямбол с командир полковник Никола Иванов Колев. (схема 6). стр.43
image
   В периода 1975 –1980г. във войските постъпват на въоражение съвременни шумозащитени РЛС – П18, П – 37 и ПРВ – 13 и обекти от АСУ "АЛМАЗ -2 и "АЛМАЗ -3".
   Усъвършенствуването на летателните апарати поставя нови изисквания пред РТВ относно своевременното откриване и съпровождане на цели с малка ефективна отразяваща повърхност, летящи на малки и пределно малки височини. Тива наложи в началото на 80-те години във войските да постъпят специализираните за целта трикординатни РЛС СТ-68 У. През този период започва и подмяната на по-стари образци РЛТ. Развърнати са първите РЛС – О-14, ПРВ -16 и ПРВ -17 и обектите на АСУ "Въздух 1М" – ВП-01, ВП-02, ВП-04, ВП-15 и "ПОРИ".
   АСУ, с която разяполагат войските, не е цялосно развърната, а отделни обекти от нея са силно ограничени по възможности за съпровождане на въздушните цели. Това налага да продължи използването на не автоматизирания (планшетен) способ за збор, обработка и предаване на РЛИ.
   През 1996г.  10-и ОРТБ е разформирован, като радиолокационните му възли преминават в състава на новосформираните авиационни бази (схема 7).
image

    Кризата в икономиката на страната в края на ХХ век и нарушената система за техническо снабдяване на Вългарската армия след разпускане на Вършавския договор налагат нови отговорности пред РТВ. Поставята се въпросите какви да въдат оперативните, времевите, техническите и икономически параметри на реформата в РТВ. Неавтоматизираният способ за сбор, обработка и предаване на РЛИ, необходима за управление на силите и средствата за ПВО, не удоволетворява страрегическите, тактическите итехническите потребности за гарантиране на надежден въздушен сувернитет на Република България. За да реализират своите количествени и качествени показатели, новото поколение АСУ изисква осигуряване с цифрова РЛС.
   След задълбочена оценка на военнополитическата обстановка на Бълканите и в съответствие с Военната доктрина и Концепцията за национална сигурност на Република България командването на РТВ реализира няколко основни приоритетни направления за бъдещето развитие на войските.
   1. Преминаване от единна към една РЛ система за наблюдение на въздушното пространство, включена в състава на ВВС. Това означава да се обединят в една паралелно съществуващите дотогава РЛ системи на ВВС, ВМС и СВ.
   така част от съществуващите радиотехнически подразделения на Българската армия са реорганизирани, което доведе до увеличаване на подразделенията в РТВ и ВВС с един автоматизиран обединен радиолокационен възел (аорлв), два обединени РЛ бъзела (оерв) и седем РЛ възела (РЛВ).
    С реализирането на актоализирания "План – 2004" относно организационното изграждане на въоражените сили на Република България, приет с постановление на Министеркия съвет, РТВ отново се реорганизират и преминават в състава на радиотехническата бригада.
   2. Осигуряване в реално време с непрекъсната цифрова РЛИ на оперативния център за въздушен сувернитет (ОЦВС - АSOC) като ново САУ.
   През 1997г. България приема инициативата на САЩ за модернизация на организацията и управлението на въздушното пространство в Централна и Източна Европа. По-нататъшното участие на Република България в регионалната инициатива за модернизация на управлението на въздушното пространство наложи необходимостта от развръщане в страната на ОЦВС. Същият е приет на въоражение в Българската армия след успешна шестмесечна опитна експлоатация.
   3. Модернизиране и цифровизиране на част от наличните РЛС с цел довеждането им до ниво на цифрови радари.
   Осигуряване с цифрова РЛИ в реален мащаб от време  на ОЦВС беше истинско предизвикателство за ускорено развитие на РТВ. Започна динамичен процес на модернизация на съществуващата РЛТ (1РЛ139 и 1РЛ131) с цел довеждането им до ниво на трикоординатните цифрови радари РЛС 1РЛ139 МВ и двукоординстните цифрови РЛС 1РЛ131МВ, работеящи в непрекъснат режим и притежаващи най-съвременни възможности за обработка на РЛ сигнали. В резултат на извършената модернизация в периода 2001 - 2004г. е изграден необходимия потенциал от цифрови РЛС, осигуряващ функционоранрто на системата за наблюдение на въздушното пространство и изпълнение на минималните военни изисквания за интегриране на системата ПВО на република България с интегрираната система  за ПВО на НАТО (NATINADS).
   От първия ден на членството на Република България в НАТО - 29.03.2004г., РТВ успешно изпълняват задачата по осигуряване на ОЦВС с непрекъсната цифрова РЛИ, в реално време. стр.45

  2.1.2 Организационна структора на командването на радиотехническите войски в щаба на Военновъздушните сили.
   
   До 1951г. в щаба на Военновъздушните войски съществува отдел "ВНОС", който ръководи дейността на ВПС, сформирана в България през 1940г.
   Създадените  през 1952г. на РТВ се явяват продължение на ВПС. В щаба на ВВС РТВ са представени организационно с един отдел "ВНОС" с началник полковник Николай Матов Геров и личен състав от 4–5 души (схема 8).image



 
   Основната задача, решавана в отдела, е организационното изграждане на войските, ръководенето на трите батальона за въздушно наблюдение, оповестяване и свръзка и приемане на въоражени, разврущане и бойно използване на съветцките РЛС П-3А, П-8 и П-20.
   През годините на утвърждаване и с цел най-ефективното им използване РТВ са обект на непрекъснати реформи. Нарастват задачите за непрекъсната РЛН на въздушното пространство и осигуряване с информсция за въздушната обстановка  на силите и средствата за ПВО.
   Отчитайки нарасналите изисквания към РТВ и произтичащите от това задачи, през 1954г. отдел "ВНОС" в щаба на ВВС се разширява, като се формират две отделения, бойна подготовка (БП) и инжинерно, всяко с личен състав от по 3-4 души. (схема 9)
  
image

  През 1958г. полковете "ВНОС" се реорганизират в радиотехнически полкове (ртп), а отдел "ВНОС" в щаба на ВВС в отдел РТВ с началник полковник Христо Стойков Попов (схема 10)
image
   През 1961г. щабът на ВВС се реорганизира в щаб ан ПВО и ВВС. Към РТВ се предявяват нови изисквания относно количеството, качеството и дълбочината на информацията за наблюдаваните въздушни обекти.За целта в щаба на ПВО и ВВС се сформира управление РТВ с началник Христо Стойков Попов и два отдела, БП и инжинерен, всеки с личен състав от по 5 души. Началник на отдел "Бойна подготовка" – полковник Димитър Стоянов Боричев, а началник на отдел "Инжинерен" – полковник Пенчо Дочев Маринов, който служи като такъв до 1974г. (схема 11).

image
    През 1964г. на въоражение постъпва следващото поколение съветски РЛС, а през 1966г. в РТВ постъпват на въоражение и първите АСУ. Тогава началник на управление РТВ в щаба на ПВО и ВВС е генерал майор Георги Пенчев Найденов.
   Търси се оптимална структора за ПВО иВВС. През 1968г. се създава две дивизии за ПВО. Това води до промяна на организационната структора и на РТВ. Разформират се 1-ви и 2-ри трп и се формира 1-ва ртбр. Разширяват се функциите на управление на РТВ към щаба на ПВО и ВВС.
   През 1971г. за началник на управление РТВ в щаба на ПВО и ВВС е назначен полковник Дечо Георгиев Дечев, а през 1978г. генерал-майор Дамян Илиев Попов. Тогава началник отдел "Бойна подготовка" е полковник Дошо Петков Дошев, а главен инжинер на войските, както е прието да се нарича началника на отдел "Инжинерен", е полковник инж. Байчо Петков Байчев, който слижи като такъв до 1991г. В отдел "Бойна подготовка" през този период са служили полковник Антоловичев,
полковник Георгиев, полковник Тасков, подполковник Лачев, а в отдела на главния инжинер  – полковник Манол Стоянов, полковник Емил Пашов, подполковник Балабанов, майор Петър Къналиев.
   В периода 1975 – 1980г. във войските постъпват на въоражение нови съвременни РЛС и АСУ. Започва се процес на подмяна на по-старите образци РЛТ с нови. Всичко това води до увеличаване на задачите и отговорностите на управление на РТВ в щаба на ПВО и ВВС. Увеличава се личния състав на отделите, особено в отдела на главния инжинер. РЛС водят непрекъснато РЛ разузнаване и осигуряване на все поинтензивната летателна дейност на авиацията ни. Това налага нови подходи при водене на БП на спициалистите и разчетите и поддържането в непрекъсната изправност на РЛТ. Отдел "Бойна подготовка" е преименуван в отдел "Бойна, мобилизационна и БП" началник е полковник Дошев, а в него през този период са служили подполковник Драгия Райчев Драгиев, майор Чавдар Милотинов Вълчков, полковник Димитър Минков Димитров, полковник Иван Василев Иванов, майор Кольо Василев Петров. В отдела на главния инжинер на войските през този период са служили полковник Иван Нейчев Саръмов, полковник Евтим Василев Бояджиев, полковник Сталин Иванов Антонов, подполковник Петър Иванов Аначков, полковник Павел Соев Стайков, майор Кръстьо Иванов Георгиев, майор Антон Василев Антонов, майор Иван Стоев Ванев, майор Валери Иванов Александров.
   През 1991г. за изпълняващ длъжността началник на управление РТВ в Щаба на ПВО и ВВС е назначаен началник на отдела "Бойна подготовка и бойно осигуряване" полковник Драгия Райчев драгиев, който през 1992г. вече е титуляр на длъжността. Отдел "Бойна подготовка и бойно осигуряване" отново е преименуван в отдел "Бойна подготовка, бойно осигуряване и бойно управление" с началник подполковник Веселин Тодоров Цолов. През тозипериод в отдела са служили майор Петър Нонов Нинов, подполковник Чавдар Милотинов Влъчков, майор Румен Андреев Андреев и майор Божин Владимиров Гаврилов, а Главен инжинер на войските е полковник костадин Стоянов Гърбачев. В отдела на главния инжинер са служели подполковник Веселин Тихов Ковачев, подполковник Георги Стоянов Пинев, подполковник Валери Иванов Александров, полковник Петър Иванов Аначков, подполковник Иван Стоев Ванев, капитан Петър Иванов Аначков, полковник Иван Стоев Ванев, капитан Ангел Трифонов Александров и гражданското лице София Рачева Казакова.
   през 1992г. щабът на ПВО и ВВС се реорганизира в щаб на ВВС. Управление РТВ към щаба на ВВСзапазва задачите и структората си до 1996г. Същата година се разформират двете управления РТВ и ЗРВ и се сформира едно управление ЗРВ и РТВ с началник генерал майор Илия Димов Илиев. В състава си управлението включва два отдела, отговарящи за бойната подготовка съответно на ЗРВ и РТВ и два инжинерни отдела, отговарящи за радиолокационното и зенитниракетното въоражение. За замесник - началник на управлението е назначен полковник Драгия Райчев Драгиев, който изпълнява функциите на началник РТВ. За бойната подготовка на бойските отговаря отдел "Бойна подготовка и използване на РТВ с началник полковник Веселин тодоров Цолов, а за техническото състояние , ремонта и експлоатацията на РЛТ - отдела на главния инжинер полковник Николай Пешев Нягалов. Новоподстъпили офицери в отдел полк. Цолов са майор Венцислав Иванов Пехливански и майор Людмил Петров. (схема 12)


image
   През 1996г. след пореднитеорганизационно щатни промени, щабът на ВВС е применуван в ГлЩ на ВВС, като управление ЗРВ и РТВ запазват функциите си, но с променена структора – с по един отдел и едно отделение. Отделът на Главния инжинер на РТВ се трансформита в отделение "РЛТ", а началник остава полковник Нягулов (схема 13),

image
  
  През 2005г. за началник отдел "Подготовка и използване на РТВ" в ГлЩ на ВВС е назначен  полковник Венцислав Иванов Пехливански. Новоподстъпили в отдела са майор Любомир Кирилов Тенчев и гражданското лице о.р. Петър Нинов Нинов.
  В изпълнение на плана за организационно изграждане на БА до 2015г. през 2006г. Главният щаб на ВВС е преименуван на Щаб на ВВС, а отдел "Подготовка и използване на РТВ" се трансформира в направление "Подготовка и използване на РТВ". Новоподстъпили офицери в направлението са майор Орлин Христов Братованов и майор Спас Добринов Караджов, като началник на направлението е
полковник Венцислав Иванов Пехливански.

Началници на Радиотехническите войски

      1. Полковник Николай Матов ГЕРОВ (1952 – 1956г.)
      2. Полковник Христо Стойков ПОПОВ (1956 – 1966г.)
      3. Генерал- майор
Георги Пенчев НАЙДЕНОВ (1966 – 1971г.)
      4. Полковник Дечо Георгиев ДЕЧЕВ (1971 – 1978г.)
      5. Г
енерал- майор Дамян Илиев ПОПОВ (1978 – 1991г.)
      6. Полковник Драгия Райчев ДРАГИЕВ  (ид 1991 – 2000)
      7.
Полковник Веселин  Тодоров ЦОЛОВ ( 2000 – 2002г.)
      8. Полковник Петър Нонов НИНОВ  (2002 – 2005г.)
      9.
Полковник Венцислав Иванов ПЕХЛИВАНСКИ (от 2005г.)
imageimage

Главни инжинери на РТВ

   1. Полковник инж. Пенчо Дончев МАРИНОВ (1953 -1974г.)
   2. Полковник инж. Бойчо Петков БАЕВ (1974 - 1990г.)
   3. Полковник инж. Евтим Василев БОЯДЖИЕВ (1990 - 1991г.)
   4. Полковник инж. Констадин Стоянов image
      ГЪРБАЧЕВ (1991 - 1994г.)
   5. Полковник инж. Иван Стоев ВАНЕВ (1994 - 1996г.)
   6. Полковник инж. Николай Пешев НЯГУЛОВ (1996 - 1999г.)
   7. Полковник инж. Стефан Николов ЖЕЛЕВ (1999 - 2000г.)

image


  
  
2.1.3. Първи радиотехнически полк

   Първи радиотехнически полк (1-ви ртп) е приемник на първи полк ВНОС и е създаден през 1956-1957г. с военнопощенски номер 80730, с дислокация в София (8-и км.).
   Основни задачи,изпълнявани от 1-ви ртп, са: водене непрекъснатп РЛР на въздушното пространство; контрол режима на полетите над територията на страната; осигуряване с РЛИ учебно-бойната дейност на ИА ( и ЗРВ след тяхното създаване) в район с граници: държавната граница със Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), държавната граница с Гърция да 12 км югоизточно от гр. Доспат, вр. Вежен, гр.Оряхово, р. Дунав до държавната граница на СФРЮ.
   В състава му влизат; шест радиотехнически поста (РТП) и пет РЛ роти (РЛР).
  image    КП на 1-ви ртп е съвместен с КП на 4-та изтребителна авиационна дивизия - Ломски форт.
   В състава на полка през 1958г. влизат седем поделения със следното въоражение:
   – под. 10080-  Габровница – П-20, П3-А;
   – под. 10010- Витоша – П20;
   – под. 10030- Доброславци – П-10;
   – под. 10020- Ломски форт – П-20, ПРВ-10;
   – под. 10670- Добри дол – П-20, П-3А;
   – под. 10680- Игралище – П-20, П-8;
   – под. 20330- Гоце Делчев – П-8
 
   За личния състав в битово отношение са направени редица подобрения: построен е жилищен блок за шест семейства в под. 10680 – Игралище и е водоснабден; направена е баня в под. 10670 – Добри дол и акумолаторно отделение в под. 10010 – Витоша; поправен е пътя за под. 10670 – Добри дол.
   През април 1959г. се осъществява пребазиране на РЛ материална част. Радиолиния РЛ-30 (Фаза) към РЛС П-25 на под. 10020 – Ломски форт се пребазира и развръща за временна работа към РЛС П-25 на РТП – Житарево от състава на 3-ти ртп.
   В началото на 1960г. се получава нова РЛС П–30 и се развръща в под. 10020 – Ломски форт. До 08.01 1960г. се сдават РЛС П-25 и ПРВ-10
image
от под. 10020 – Ломски форт на командира на 2-ри ртп, които се развръща за бойна работа в под. 20090 – Радишево. Същата година през август се развръща РЛС П-30 в под. 10680 – Игралище.
  
Като цяло 1-ви
ртп като
самостоятелна
imageчаст към ПВО разполага с:
   – РЛС П-3А – 8бр., НРЗ-1 към П-3А;
   – РЛС П8– 1бр. НРЗ-8 – 2бр. към П-8, НРЗ-11бр. към РЛС П-8;
  – П-10  3бр. НРЗ–10 към П-10м–3бр. НРЗ-1 към П-10 – 2бр.;
   – ПРВ-10 – 6бр.;
   – РЛС П-15 – 5бр. , НРЗ-15, радиостанция Р-109 към П-15 – 5бр.;
   РЛС П-20 – 5бр., НРЗ- 20 – 4бр., НРЗ-1 към П20 – 4 бр.;
   – П-25 – 1бр., НРЗ-1 – 1бр., НРЗ-20 към П-25 – 1бр.;
   – РЛС П-30 – 5бр., НРЗ-20 – 5бр., РЛ-30 към П-20 – 5бр.;
   – РЛ-30 – 1бр., самостоятелна радиостанция Р-109-д – 12 бр.;
   – КРАС- 1 МР – 2бр. комплект, КРАС-П – 1бр.,


image
   – под. 10070 – Каменец – П-3А.
   На 17.04. 1963г. при формиране на 2-ри ртп в състава му от 1-ви ртп преминават под. 10050 – Труд, под. 20090 – Радишево, под. 20950 – Батак, под. 15380 – Чепеларе и под. 10070 – Каменец.
   През 1965г. се създава школа за подготовка на специалисти за нуждите на РТВ в село Габровница (Михаеловградско) с военнопощенски номер 10080А. Школата се осигурява материално от под. 80730 ( 1-ви ртп).
   През 1968г. се реорганизират частите на ПВО и ВВС като 1-ви ртп и 2-ри ртп се обединяват в 1-ва ртбр с управление в София – под. 80730 и в нейнип състав влизат следните поделения от състава на 1-ви ртп: под. 10010 – Витоша, под. 10030 – Доброславци, под. 10020 – Ломски форт, под. 10670 – Добри дол, под. 10680 – Игралище, под. 20930 – Гоце Делчев, под. 10080 – Медковец.
imageНачалници на щаба
1. Капитан Иван Павлов ЦОНЕВ (1953-1957г.)
2.
Капитан Иван Параскевов ГЕНОВ (1957-1958г.)
3.
Капитан Дечо Георгиев ДЕЧЕВ (1958-1963г.)
4.
Капитан майор Георги СЕМЕРДЖИЕВ (1963-1966г.)
5. Подполковник Николай Иванов СТАЕВСКИ ( 1966-1968г.
image



Началник ПО:
   1. Капитан Манол Пижов ДИМИТРОВ (1951-1953г.)
   2. Капитан Ненчо Минев КАФЕДЖИЕВ (1953-1963г.)
   3. Подполковник Иван Стойков ГОНОВ (1963-1964г.)
   4. Подполковник Цено Георгиев ДАНКОВ (1964-1968г.)
   През 1957г. командир на под. 20920 – Сливница е капитан Станчев, а при дислоцирането му в с. Божурище през 1958г. командир е капитан Вълевски.    Поделението е разформирано през 1961г. str.57
================================================================



 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bna
Категория: История
Прочетен: 172780
Постинги: 17
Коментари: 56
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031