Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2010 15:27 - История на радиотехническите войски. – 3
Автор: bna Категория: История   
Прочетен: 5017 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.12.2010 14:02


Глава  първа

ВЪЗДУШНОПРЕДУПРЕДИТЕЛНАТА СЛУЖБА


1.1. От създаването до 1944г.


   На 1 септември 1939г. започва Втората световна, която донася на човечеството неизброими жертви и разрушения на материални и духовни ценности. Войната започва с масово приложение на танкове, алтилерия, флот и авиация.
   У нас се оценява, че при масово участие на авиацията във войната, каквото вече немците вече прилагат, е наложително да се създаде Въздушнопредопредителна служба (ВПС). Сведенията за възникването и развитието и са оскъдни. За начало на  Въздушнопредопредителната служба в България се счита 1940г. Документалните сведения са следните:
   Със заповед § 4/16.01.1940г. на командира на Въздушните войски от 01.02.1940г. към 5-и бомбандировачен орляк (Пловдив) е формирана предупредителна рота, която да обслужва преди всичко авиацията. Предупредителната рота се състои от:
   а) група за командване;
   б) два предупредителни звода.
   За командир на предупредителната рота е назначен капитан Цветан Стефанов Мирчев, за помощник-командир поручик Марки Иванов Манчев, федфебел - подофицера Пеньо Тодоров Стайков и за зводни подофицери и зводни командири - подофицерите Костадин Стефанов Петров и Костадин Иванов Колев.
image
   Това е първият команден състав във ВПС.
   За попълване на ротата са приети 120 млади войници.
   Така формираната предупредителна рота пристъпва към сглобяване и подготовка за изпълнение на поставените задачи. Подготовката се провежда съвсем елементарно. Извършва се развръщане на телефонни постове, които помежду си съставят и предават донесенията за въздушните цели. През юни 1940г. в ротата са извикани 60 кадрови военнослужещи, които провеждат обучението си в предупредителна рота - Тополовград, Устрем, Факия, Елхово, Болярово, Малко Търново, Граматиково, Ахтопол, Царево (Мичурин), Приморско, Средец (Грудово), поморие, Каблешково, Несебър, Паницево, Обзор, Айтос и Дъскотина.
   С наличния личен състав предупредителната рота през лятото на 1940г. развръща из страната предупредителни постове в следните населени места: Свиленград, Ивайловград,Крумовград, Момчилград, Ардино, Златоград, Смолян, Девин, Доспат, Чепеларе. Това са първите предупредителни постове у нас.
   Броят на предупредителните постове непрекъснато се увеличава, което налага същите да се групират към въздушнопредупредителна централа в Пловдив а по-късно и към въздушнопредупредителни централи в Стара Загора и Бургас. С цел подобряване оповестяването се развръщат още две въздушнопредупредителни централи в градовете Ямбол и Хасково, където също постъпват донесения за въздушната обстановка.
   От 15.06. 1940г. е формиран предупредителен орляк с щаб (в София) и четири предупредителни роти (в Божурище, Пловдив, Ямбил и Горна Оряховица). Орлякът е пряко подчинен на командира на въздушните войски, а на щаба на орляка е възложено да ръководи предупредителната служба за цялата страна. стр.22
image






















    Втората световна война е в ход. В България се провежда частична мобилизация и нейните войски се дислоцират в югоизточната част на страната към границата с Турция и Гърция.
   На 1 март 1941г. България подписва  във Виена договор за открито присъединяване към Тристранния пакт и с това окончателно се определя на страната на Германия.
   Създалата се военнополитическа обстановка налага промени в организационната структура на войските. Въздушните войски преминават на нова организация съгласно мирновреманните  си щатове за 1942. По-важните мероприятия на тази организация са:
   - свеждане на бойните въздушни части в една въздушна ескадрила;
   - обединяване на всички разузнавателни поделения в един въздушен разузнавателен полк;
   - създаване  свързочно-осигурителна служба;
   - свеждане на всички учебни части в един учебен въздушен полк;
   - създаване на парашутна рота.
   Освен тези организационно-щатни промени се въздават и въздушни бази. Страната се разделя на три въздушни области, които се ръководят от управление въздушни бази.
   Граници между базите са:
   . 1-ва въздушна база - на север по билото на Стара планина, на изток - Черно море и държавната граница, юг - Бяло море, запад - Кавала, Злостница, Доспад, вр. Белмекен, вр. Укосита, вр. Буня, Козница, вр. Вежен.
   .
2-ра въздушна база - Билото на Стара планина, изток -Черно море и държавната граница, юг - Бяло море, запад - Кавала, Злостница, Доспат, вр. Белмекен, вр. Укосита, вр. Буня, Козница, вр. Вежен.
   . 3-та въздушна база - Билото на Стара планина, Чрно море
, добружанската  граница, река Дунав и границата с Югославия.
   В така създадените въздушни области страната на началника на свързочно-предупредителната служба се поставя задача да отговаря за цялостната свързочна и радионавигационна служба. При тази нова организация на Вуздушните войски, ВПС за кратки срокове се развръща и пристъпва към изпълнение на задачите по въздушното наблюдение.
   Още на 15. 04. 1941г.България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия, като са изпратени български войски в Македония, Поморавието и Беломорска Тракия. Значителни немски части са освободени от жандармерийската си роля и са отправени на Източния фронт.
   Въздушнопредупредителната централа Варна е настанена удобно в местната телеграфо-пощенска станция. Връзките с постове са достатъчни и в добро състояние. За предаване на предупредителните заповеди и за тревога има инсталиран микрофин към радио Варна. 24 стр.
   Устроена е директна линия с централата на германския далековиждащ апарат (радиолокатор - б.а.), с което се осигурява своевременото предаване на откритите самолети. Главният алармен сиренен пост на Варна е устроен на покрива на пощенската сграда. Устроени са директни връзки с началника на противовъздушната химическа защита, с командира на противовъздушнот отделение (пв) и началника на черноморската въздушна отбрана. Предлага се да бъде увеличен личният състав при усилена работа и денонощно дежурство според съвременните щатове. Службата се познава и правилно се носи от личния състав.
   През 1942г. на подчинение на командира на Въздушните войски освен ВПС се подчиняват противовъздушната артилерия, която има "пв" отделения в градовете София - 1-во пв отделение, Казанлък-2 ро пв отделение, Ямбол-3- пв отделение и Горна Оряховица- 4-то пв отделение. 1-во пв отделение в Сфия има тежки батареи на позиция, както следва; Коньовица, Лозенец, Дървеница, централна жп гара София и леки противовъздушни взводове на БНБ, държавната печатница, военното училище, жп гара Подуяне, централна жп гара, погребите ВИС-фабрика.
   Зачестилите прелитания на противникови самолети над страната, както и извършените бомбандировки са една от основните причини да се обърне особено внимание на ПВО на страната, като се провежда частична мобилизация за попълване с личен състав на противовъздушните ватареи и предупредителни постове, развръщат се нови предупредителни постове и се провеждат частични реорганизации. Първа предупредителна рота, която създава своя радиопредавателна мрежа по държавната граница от Дуранкулак до Чаязъ и до 31.07.1942г. е подчинена на началника на 1-ва въздушна база, се разчленява на три радиорори:
   а) 1-ва радиорота в състав от три звода - Драма, Гюморджина и Крумовград, с числящиите им се радиопостове остава във всяко отношение в подчинени на 1-ва въздушна база. Щаб на ротата с радиоцентрала - София
   б) 2-ра радиорота в състав от три звода - Любимец, Елхово и Ямбол, с числящите им се радиопостове се подчинява във всяко отношение на началника на 2-ра въздушна база. Щаб на радиоротата с централа -Стара Загора.
   в) 3-та радиорота в състав от три звода Бургас, Варна и Добрич, с числящи им се радиопостове се подчинява във всяко отношение на командира на 3-та въздушна база. Щаб на ротата - Варна.
 На командира на предупредителния орляк със заповед е указан срок

image
  31.07.1942г. и начин за сформиране на три радиороти, прехвърляне на личния състав, материална част и имущества.
   Военнопредупредителните постове от мрежата на предупредителните роти се формират във взводове, както следва: в 1-ва въздушна база - 2- взвода; във 2-ра въздушна база - 4 взвода; в 3-та въздушна база 2-взвода.
   Със заповед § 107/13.08. 1942г. на командира на Въздушните войски е съсдадена Въздушнопредупредителна служба. Сформирани са три предупредителни орляка от дислоцираните в района на новосъздадените въздушни базипредупредителни роти и новосформираната радиорота с подчинените им постове. Орляците са подчинени на началниците на съответните въздушни бази, а в техническо и мобилизационно отношение - на началника на Свързочно-предупредителната служба в щаба на Въздушните войски.
   Във всяка въздушна база предупредителната и радиоротата се свеждат в един предупредителен орляк, подчинен във всяко отношение на началника на базата. За командир на първи предупредителен орляк е назначен майор Тодор Радев, а на втори предупредителен орляк - майор Бранислав Чолбов. До назначаването на командира на трети пердупредителен орляк същият остава в пряко подчинение на началника  на 3-та въздушна база.
   Тази организация на ВПС показва, че същата си остава  в системата на Въздушните бойски, като се окрупнява  в по-големи тактически единици, които са в подчинение на командирите на въздушните бази. На територията на районите  на въздушните бази се сформират въздушнопредупредителни области, които носят отговорност  за наблюдението  на въздушното пространство и оповестяването на областите в отделните им райони. Контролът и взискателността по работа на предупредителните орляци се завишава. Това в известна степен внася стойност в работата на предупредителната служба. Може би това е и една от причините тази оганизационна структора  на ВПС да се задържи за по-продължително време. Към края на 1942г. Трети предупредителен орляк се разформира, като личния състав преминава в 40та предупредителна рота - Враца, като се преустройва  по нов щат:
   - 1-ви взвод за централа -Враца; групата за централа Враца е в състав от 19 дъши.     Военнопредупредителни постове в Брегово, Видин, Кула, Арчар, Белограчик, Лом, Бели Мел, Берковица, Бойчиновци,Хайредин, Козлодуй, Остров, Бяла Слатина, Мездра, Враца.
   - 2-ри взвод за подцентрала Търново; В състав от 13 души.
   Група за препредаваща станция Плевен в състав от 13 души.
   Въздушнопредупредителни постове в Телиш, Гиген, Плевен, Никопол, Левски, Павликени, Свищов, Тръмбеш, Русе, Търново, Габрово и Сливен.
   Със заповед § 14/27.02.1943г. на командира на противовъздушната отбрана и противовъздушната артилерия е извършена реорганизация на ПВО на страната.
   Щабът е реорганизиран  в ЩАБ на ПВО на страната и в него е включено и командването на въздушнопредупредителната служба.
   Територията на страната е разделена на три противовъздушни области, чиито граници съвпадат с тези на въздушните бази, а отделните командвания, съответно в София, Казанлък и Горна Оряховица.
 На командира на ПВО са пряко подчинени командванията на противовъздушните области и ВПС, а оперативно - изтребителния орляк на летище Божурище и противохимическите служби при 1-ва (София)  и 2-ра армейска област (Пловдив).
   На командванията на противовъздушните области се възлага ръководството на всички сили и средства за ПВО в областта - противовъздушната артилерия, изтребителните части, предупредителните роти на ВПС и службите за противохимическа защита в армейските и дивизионните области и гарнизоните.
   Непрекъсната към предупредителните служби се повикват на временно обучение кадрови военнослужещи. така през март 1943г. се обучават в тежкоизмервателната радиопредупредителна рота в летище София (Враждебна) 9 подофицери, 104 кандидат-подофицери и 274 ефрейтори и войници. През март  се командироват на специализация в Германия 6 подофицери, 18 кандидат-подофицери и 52 ефрейтори и редници от тежко измервателната радиопредупредителна рота. Прави впечатление еднопосочността на подготовката на личния състав от въздушнопредупредителната служба. Започва да се отдава по-голяно внимание на поделенията от тежкоизмервателната радиопредупредителна рота. Това показва, че в страната предстои развръщането на радиолокатори, които немците ще предоставят на ВПС. така и става. Извършва се нова частична организационна промяна  във ВПС. Съгласно закона за военните сили на Царство България, утвърден с указ § 4/ 29.03.1044г., военните сили на царството се поделят на:
   -земни войски.
   -въздушни войски.
   -морски войски.
   Въздушни войски се състоят от:
   -летателни войски.
   -летищни войски.
   -предупредителна войска.
   -противовъздушна артилерия;
   -парашутни войски;
   - спомагателни войски и др.
    През 1943г. ВПС преминава в подчинение на командира на ПВО, която се отделя от ВВС. ВПС вече има един началник. Такъв през 1943г. е подполковник Благой Димитров Томов.
   През ноември 1943г. от тежкопредупредителната радиоизмервателна рота в първи предупредителен орляк от състава на първа предупрдителна въздушна област се превеждат 93 запасни и  27 стр.
image
действащи подофицери, кандидат подофицери и редници към 1-ва жична предупредителна рота и 88 запасни във втора радиопредупредителна рота.
   През 1943г. немците развръщат в България РЛС, които от началото са обслужвани само от немски личен състав, а след завършване обучението на кадровите военнослужещи от българската бойска в Германия се предоставя обслужване и то тях.
   РЛС от типа на "Фрая-Ф" и "фрая-ЛЦ" се развръщат на позиции в следните райони: Чибовци - Софийско, Деветаки - Ловчанско, Хисар, Сливен, Разград, Кичево - Варненско, Каблешково - Поморийско. Освен тези развърнати на позиции, по жп линия Плевен-Варна  с център Горна Оряховица. Личния състав на РЛ позиции не е голям. Така например на позицията в Кичево има общо 23- ма души: 2-ма подофицери, 3-ма кандидат- подофицери и 17 ефрейтори и войници; на Деветаки има общо 21 души, от които 1 офицер, 1 подофицер, 2-ма кандидат-подофицери и 17 ефрейтори и редници.
   Някои от РЛС остават на позиция до есента на 1951г. когато са снети от бойна работа и са бракувани. Използването им е много трудно, а резултатите от бойната работа много слаби.
   В началото на 1944г. въздушнопредупредителните орляци от три стават пет. Седалища на орляците са: 1-ви Скопие, 2-ри -Стара Загора, 3-ти - Търново, 4-ти - Враца и 5-ти - София.
    По номерата на орляците страната е разделена на въздушнопредупредителни области. Оповестоването на въздушната опасност става по Радио София - примерно: "Внимание, внимание! Първа и пета, за вас "Огоста" и "Янтра"!".
   Състава на втори предупредителен орляк - Стара Загора е:
   1. Една радиорота с централа в Стара Загора.
    Два взвода с по 6 предупредителни радиопостове.
   Една подслушвателна станция в Стара Загора и радиоцентрала в Пловдив.
   2. Първа жична рота с 3 взвода и една генераторна станция:
   1-ви взвод има 20 въздушно-прдупредителни поста;
   2-ри взвод има 17 въздушно-прдупредителни поста;
   3-ти взвад има 17 въздушно-прдупредителни поста;
   3. Втора жична рота с 3 взвода и една генераторна станция:
 
1-ви взвод има 19 въздушно-прдупредителни поста;
   2-ри взвод има 14 въздушно-прдупредителни поста;
   3-ти взвад има 11 въздушно-прдупредителни поста;
   Общо във втори предупредителен орляк има 110 въздушнопредупредителни поста.
   Това дава основание да се направи извод, че в страната през 1944г. има развърната голяма мрежа от въздушнопредупредителни постове, групирани към световни въздушнопредупредителни подцентрали и централи.
   За времето 1940-1944г. ВПС в България преминава през много щатно оганизационни промени, провеждани с цел да бъде организирано въздушното наблюдение и оповестяване на авиацията, противовъздушната артилерия, обектите и населението. Същата с много големи затруднения е изпълнявала своите задачи. Създаването на военнопредупредителните орляци внася извесна централизация, но въпреки това същите действат повече като регионални органи,като втздействието им се осъществаява единствено от въздушнопредупредителната централа в София.
   Личният състав е бил променлив. Попълването ставало предимно от запаса, което се отразява на бойната работа. Затова пък мрежата от предупредителни постове е голяма. Няма данни за дейността на радиолокационните постове (рлп). В един документ на командира на ПВО се посочва, че липсата  на сведения от германската предупредителна служба за влитането на противникови самолети, особено към Адриетическото крайбрежие, почти във всички случаи последните ще ес явяват с пълна изненада  за 1-ва въздушнопрдупредителна област.
   Като част от българската войска ВПС през 1944г. изпълнява задачите, които се поставят от командването. За разлика от други родове бойски ВПС не изпълнява полицейски функции. Нейната основна задача по време на Втората световна война е да предупреждава населението от селата и градовете  на България за влитащите англо-американски самолети, които съвсем безогледно исипват смъртоносният си това върху българската земя.
   Военноисторическата и политическа обстановка в страната след 1944г. налага ВПС да се привежда към нова по-стройна  организационна основа за изпълнение на назначението си по непрекъсната наблюдение  на въздушното пространство и оповестяване на обектите и средствата за ПВО. Ето защо още в началото        на 1945г. ВПС в България преминава към нов етап на своето развитие.                    29 стр. ===============================================
==============================================
 
1.2. Период 1944 - 1950г.

   Как протич развитието на ВПС в България при създадените нови обществено-политически условия след 1944г.?
   По-голяма част от личния състав на ВПС до 1944г. е от запаса. Непосредствено след 1944г. този личен състав е демобилизиран. Много от предупредителните постове са закрити. Растроени са организационната и комуникационната структора на ВПС. Съществуващитевоеднопредупредителни орляципрекратяват съществуването си. В началото на 1945г. се провежда реорганизация на ВПС.
   През 1945г. Противовъздушната отбрана е предпочинена от Въздушните войски на Министерството на народната отбрана. Началника на ПВО, който е и командир на зенитната алтилерия, са подчинени  във всяко отношение :
   - зенитно-алтирелерийските части;
   -ВПС;
   - служба "Противохимична защита на войските и населението".
   Kъм противовъздушната артилерия в градовете София, Горна Оряховица, Казанлък и Ямбол  преминават по една по една въздушнопредупредителна рота, която е в непосредствено подчинение  на командирите на противовъздушните полкове в тези градове.
   През месец юли 1946г. 3-ти противовъздушен алтирелийски полк в Ямбол се расформира. През 1847г. въздушнопредупредителните роти на четирите зенитноалтирелийски полка от състава на ПВО са извадени от техния състав и е сформирана въздушнопредупредителна дружина  с командир майор Борислав Стефанов Чешмеджиев с щаб в Ямбол, която е подчинена на командването на Въздушните войски. Щатна и организационн структура на дружината
    1. Комадване:

    - Командир - майор Борислав Стефанов Чешмеджиев
   - ЗКПЧ - поручик Ангел Атанасов Ангелов
   - помощник - командир на дружината по снабдяването - поручик Иван Дончев Савов.
     2. Щаб:
    -Началник-щаб - поручик Иван Миндов Манолов.
   - Деловодител - чиновник Иван Михайлов Петров
     3. Служби:
     - Помощник = завеждащ прехрана - уредник Пенчо Димитров Пенчев
     -Майстор специалис готвач - чиновник Райчо Русев Нечев.
     Домакински звод:
    -Взводен подофицер - уредник Никола Димитров Чаушев.     -Ключар на интенданско имищество - уредник Димитър Василев Кабаков
    - Ключар специално имущество - уредник Гочо Николов Янев.
    - Ветиринарен подофицер - подофицер Христо стоянов Палазов
    - Майстор специалист обущар - чиновник Господин Иванов Кирязов
     Служна по алтирелийско снабдяване:
   Оръжеен майстор уредник Димитър Петков Тотев
   Техническа работилница:
   - Началник работилница , електротехник - подпоручик Георги Димитров Данаилов
   - Спициалист по радиолокациони уреди подпоручик Петър Стоянов Веризов.
   - Майстор специалист моторен монтьор уредник Иван Димов Бързаков
   - Майстор специалист телефонен монтьор уредник константин Стефанов Петров.
   - Майстор специалист телефонен монтьор уредник Иван Георгиев Желев
   - Майстор специалист електромонтьор уредник Дойчо Панайотов Михалев.
   - Майстор специалист радиомонтьор уредник Борис Ангелов Коларов.
     Финансовоконтролна  служба:
   - Ковчежник счетоводител - чиновник Иван Илиев Димитров.

    4. Жична предупредителна рота "Стандарт":    - Командир на ротата - поручик Андрея Андреев Лазаров
   - уредник на ротата Паскал Дойчев Паскалев
    Стандартен жичнопредупредителен взвод:         
   -Командир на взвода - подпоручик Слав Кънев Чобанов
   -Взводен подофицер подофицер - Никола Стоянов Колев
   5. Радиопредупредителна рота:
   - Командир на ротата - поручик Кирил Алексиев Апостолов   
   - Уредник на ротата - уредник Вълчан Димов Русев
    Радиопредупредителен взвод:      
   -Командир на взвода подпоручик Стоян Димов Бренов
   -Взводен подофицер подофицер Коста Георгиев Костадинов
   Радиопредавателен взвод:
    -Командир на взвода офицерски кандидат Георги Иванов Семерджиев
    -Взводен подофицер поофицер Методи Георгиев Михалков
    Радиолокаторна рота:  
   -Командир на ротата
   -Уредник на ротата - уредник Жельо Колев Пенев
   Радиолокаторен взвод:
   - Командир на взвода поручик Атанас костадинов Войнов
   - Взводен подофицер - подофицер Христо Димитров Попов
   Радиолокаторно отделение:
   - Командир на отделението - редник Атанас Янков Сандев
   Радиолокаторен взвод:
 
-Командир на взвода  
   -Взводен подофицер
- подофицер Господин Георгиев Ангелов   31 стр.
  Радиолокаторен взвод:
  -
Командир на взвода  
   -Взводен подофицер
- подофицер Крум Василев Митов
   (Дружината е подчинена  на командващия ПВО  - ТС)
  
Тази организационно - щатна  структора на предупредителната дружина дава възможност да се проследи по-нататъшното развитие на войските непосредствено  след 1944г. и да се види, че днес радиотехнически войски (РТВ) са съвременен модерен род войски, въоръжени с най-нова и съвременна бойна техника, електронна апаратура и съпроводено с много трудности и изпитания от страна на целия личен състав и тези трудности следва да се оценяват от всички, които ще преминават през бойния строй на РТВ.
   През 1948г предупредителната дружина е попълнена с личен състав от набор 1928г. - общо са приети 180 млади войници. Започва процес на подготовка в дружината, насочен към изпълнението на поставените нови бойни задачи. Провеждат се строеви и специализирани занаятия.
image    Обурудват се учебни кабинети, привличат се специалисти по отделните дисциплини. За провеждане занаятията по РЛС е възложено на поручик Петър Стоянов Веризов, по самолетоопознаване - подпоручик Георги Димитров Дандалов, по поддържане на свързочната техника - Константин Стефанов и т.н.
   Старата немска локаторна позиция край Сливен се използва за лагер на тежката радиолокаторна рота, където през лятото са провеждат занаятията. От 16 май 1949г. дружината с обслужващи поделения води специалната си подготовка  на РЛ позиция в района на Хисар - Карловско.
   Със заповед § 482/19.06.1949г. на министъра на народната отбрана са сформирани две системи за ПВО:
   -ПВО за вътрешността на страната (ПВО-с);
   -ПВО на войските (ПВО-в).
   -ПВО-с е вид въоражени сили в БНА, а ПВО-в род войска в сохопътнте войски.
   На 18.10.1949г.въздушно-предупредителната дружина измества дислокацията си от Ямбол в София в района на 1-ви зенитно алтирелийски полк, разположен в казармите на 8-ми километър или в така наричания тогава район на "черния полк".
 В дружината постъпва попълнение от млади офицери от военното училище, предимно свързочници по специалност. такива са
подпоручик Аркади Василев Райчин, подпоручик  Димитър Стоянов Боричев, подпоручик Борислав Петров Русев, подпоручик  Стоил Иванов Стоилов,подпоручик  Тодор Георгиев Торнев, подпоручик Йордан Петров Начев, подпоручик  Тоню Стефанов Дойнов, подпоручик  Йордан Тодоров Гидиков, подпоручик  Атанас  Николов Марков.
       На 17.10.1949г. към дружината се прекомандироват на строеви стаж от НШЗО "Христо Ботев" ученик школниците: Иван Параскевов Генов - радиотелеграфист, Лион Стефанов Личев -радиотелеграфист, Тошко Иванов Тошков -радиотелеграфист, и Димитър Петров Узунов - медицински лекар.
   Прието е ново попълнение от млади войници - набор 1929г. и със същите се провежда ускорена подготовка по съкратена учебна програма с готовност за изпращане по въздушнонаблюдателните постове.
   От 25.01. 1950г. в страната се развръщат първите въздушнонаблюдателни постове ВНОС (НП-ВНОС) и въздушнопредупредителни централо след 1944г., както следва:
   А/ Въздушнопредупредителни централи:
   1. Под. 8110 в състав от 5 души в София
   2. Под. 8130 в състав от 7 души в Пловдив
   3  Под. 8125 в състав от 7 души в Стара Загора
   4. Под. 8135 в състав от 6 души в Бургас
   5. Под. 8105 в състав от 7 души в Плевен
   6. Под. 8110 в състав от 6 души в Русе
   7. Под. 8110 в състав от 6 души в Горна Джумая (Благоевград)

   Б/ Въздушнонаблюдателни постове ВНОС (НП–ВНОС):
   1.
Под. 8150 в състав от 4 души във Варна
   2.
Под. 8680 в състав от 4 души в Балчик
   3.
Под. 8645 в състав от 4 души в Бяла
   4.
Под. –––– в състав от 4 души в Неврокоп (Гоце Делчев)
   5.
imageimageПод. –––– в състав от 4 души в Момчилград
   6. Под. –––– в състав от 4 души в Елхово
   7. Под. –––– в състав от 4 души в Малко Търново
   8. Под. 8485 в състав от 4 души в Свиленград
   9. Под. 8695 в състав от 4 души във Варна
 10. Под. 8515 в състав от 4 души в Голям Дервент
 11. Под. 8530 в състав от 4 души в Царево (Мичурин)
 12. Под. 8595 в състав от 4 души в Созопол
 13. Под. 8625 в състав от 4 души в Поморие
 14. Под. 8410 в състав от 4 души в Петрич
 15. Под. 8415 в състав от 4 души в Доспат
 16. Под. 8425 в състав от 4 души в Смолян
 17. Под. 8440 в състав от 4 души в Златоград
 18. Под. 8445 в състав от 4 души в Круковград
 19. Под. 8455 в състав от 4 души в Ивайловград
 20. Под. 8305 в състав от 4 души в Белограчик
 21. Под. 8310 в състав от 4 души в Берковица
 22. Под. 8230 в състав от 4 души в Драгоман
 23. Под. 8330 в състав от 4 души в Трън
 24. Под. 8345 в състав от 4 души в Трекляно
 25. Под. 8365 в състав от 4 души в Гюшево
 26. Под. 8370 в състав от 4 души в Симитлии
  МЗ § 846 - 49г.

   Радиопостове:
  27.
Под. 8030 в състав от 7 души в Свети Врач (Сандански)
  28.
Под. 8205 в състав от 7 души в Плевен
  29.
Под. 8280 в състав от 5 души в Църварица
  30.
Под. 8290 в състав от 7 души във Видин
  31. Под. 8680 в състав от 8 души в Балчик
  32. Под. 8285 в състав от 6 души във Факия
  33. Под. 8210 в състав от 8 души в Русе
  
   Тежкорадиолокаторна рота:
 
  34. Под. 8070 - Хисар
  35. под. 8085 - Сливен
  36. Под. 8100 - Чибаловци
  37. Под. 8045-А -Деветаки
   През ноември 1949г. командирът на дружината Борислав Стефанов Чешмеджиев е назначен началник служба ВНОС към щаба  на ПВО – ТС. Временно дружината се командва от капитан Андрея Андреев Лазаров, родом от Сливен, по професия гимназиален учител по география.
   През есента на 1949г. в района на горичката на бившите тухларни фабрики в месността Лозенец в София започва строителството на дървени бараки. Тук се разкрива предупредителна централа с кодово наименование "Венера" с началник подпоручик Георги Иванов Семерджиев. По-късно през 1950г. този пост се развръща като главен пост ВНОС (ГП–ВНОС). Съместен с ГП–ВНОС се развръща главният комаден пункт на ПВО–ТС – ГКП-ПВО-ТС.
   През 1950г. ГК–ВНОС се попълва с достатучно личен състав. За началник е назначен капитан Кирил Алексиев Апостолов, а за замесник-началник поручик Петър Димитров Иванов. За оперативни дежурни и на други длъжности са назначени офицерите: Трифон Цветанов Трифонов, Борислав Петров Русев, Георги Иванов Семерджиев, Иван Нешев Савов, Иван Николов Захариев, руси Желясков Петков, Костадин стефанов Петров, Александър Петков Александров и др.
image
       Службата ВНОС пристъпва към изпълнение на задачата да води непрекъснато наблюдение на въздушното пространство и да оповестява средствата на ПВО.  35 стр.
  ===========================================
=================================

1.3.Период 1950 – 1952г.



   Предупредителната дружина от май 1950г. има ново командване. От 25.05.1950г. за командир е назначен капитан Васил Стратиев Ковачев, ЗКПЧ – капитан Ангел Атанасов Ангелов и НЩ – капитан Андрей Андреев Лазаров.
   Само след три месеца във ВПС, която вече е преименована в служба  ВНОС, се извършва нова реорганизация – 15.08.1950г. въздушнопредупредителната дружина се разформира, като се формира 58-и полк ВНОС (полк за въздушно наблюдение, оповестяване и свръзки).
image





 
   Схема на организационната структура на 58-и полк ВНОС:
   1. Командир на полка – капитан Васил Стратиев ковачев
    2. ЗКТЧ – капитан – Ангел Атанасов Ангелов
    3. ЗКС – капитан Иван Дойчев Савов
   Първа дружина ВНОС

   1. Командир на дружината – Андрея Андреев Лазаров
  
Втора дружина ВНОС
    1. Командир на дружината старжи лейтенант Стоян Димов Борисов
    Командването и щаба на батальона са съвместени с полка.
    На службата ВНОС предстои нова реорганизация. Полкът просъществува от 15.08.1950г. до 30.04.1951г., когато 58-ми полк –ВНОС се разформира.
image
На база на полка ВНОС се формират три отделни батальона ВНОС:
   . Първи отделен батальон ВНОС – София.
   . Втори отделен батальон ВНОС – Стара Загора.
   . Трети отделен батальон ВНОС – Варна.
   Ликвидатор на 58-и полк ВНОС е Първи отделен батальон ВНОС.

   Щатът на отделните батальони ВНОС е следния:
   а) Първи отделен батальон ВНОС – София
   Комадване:
   .
Командир – капитан Андрея Андреев Лазаров
  
  . ЗКПЧ – капитан Иван Борисов Мирчев
    . ЗКС – старши лейтенант Георги Каменов
   
. ЗКТЧ – капитан Петър Стоянов Веризов
   
. Секретар ДСНМ – лейтенант Георги Атанасов Георгиев

   Щаб:

    . НЩ – старши лейтенант – Дечо Желясков Дечев
    . ПНЩ  по личен състав – лейтенант Найден Колев Патарински
    . Началник БП-ВНОС – капитан Любен Василев Панов

    Състав:

    . Две жични роти ВНОС във Варна и Благоевград
   
. Една радиорота ВНОС
    . Една радиолокаторна рата
   
   б) Втори отделен батальон ВНОС
   Командване:

   -Командир – капитан Манол Цветков Рангелов
   -ЗКПЧ – старши лейтенант Тодор Георгиев Торнев
   -ЗКС – старши лейтенант Теню Стефанов Дойнов
   -ЗКТЧ – старши лейтенант Първан Петров Атанасов
   -Секретар ДСНМ – НЩ –старши лейтенант Дечо Георгиев Дечев
   -ПНЩ  по личния състав
   - ц
    Състав:
  
- Две жични роти ВНОС в Пловдив и Хасково
    - Една радиорота ВНОС в
Димитровград
    - Една радиорота
  
    в) Трети отделен батальон ВНОС – Варна
  
Командване:
   -Врид командир
– старши лейтенант Слав Кънев Чобанов
   -ЗКПЧ – лейтенант Иван Сотиров Радев
   - ЗКТЧ – капитан Драйчо Василев Цветков
   -ЗКС
   -Секретар ДСНМ–
  
   ЩАБ:
  
-НЩ –
старши лейтенант Стоил Иванов Стоилов
    -ПНЩ  по личен състав
 
    Състав:
  
-Две жични роти ВНОС в Бургас и Варна
    - Една радиорота ВНОС
    - Една радиолокаторна рота
    - БП-ВНОС в Провадия

   През август 1951г. се премества 3-ти отделен батальон ВНОС в Търговище.
   Още през 1950г. се разпорежда за усилване на службата ВНОС да се развърнат НП-ВНОС в щабовете на авиацията на летищата Божурище, София, Пловдив, Граф Игнатиево, Стара Загора, Ямбол, Карлово, Телиш, Долна Митрополия,Ловеч, Горна Оряховица, Поликраище, Толбухин и Балчик.
   Става ясно, че командването на ПВО за вътрешността на страната търси най-подходящата организационна структура на ПВО-ВС.  И отново се извършва реорганизация в ПВО и най-вече на слъжбата  ВНОС, която по същество вече е резултат  на научнотехническата  революция във военното дело. Оттук нататък може да се счита, че във imageвойските се извършва преломен момент по отношение на организационната структора и техническо въоражение, което се отразява на изпълнението на задачите.

















Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bna
Категория: История
Прочетен: 169652
Постинги: 17
Коментари: 56
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031